МНОГО ГОЛЯМ ПРАЗНИК: Честваме паметта на великия свети Йоан Рилски - небесният покровител на България
Последвайте ни в Google News Showcase
На 19 октомври църквата чества паметта на преподобния наш отец свети Йоан Рилски Чудотворец. Той е и небесният покровител на България и се ползва с всенародната и благовейна почит.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят. 34 години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.
Предполага се, че канонизацията на св. Йоан Рилски е извършена през X век, след пренасянето на мощите му от Рила в Средец, където в негова чест е построена църквата "Свети Лука".
Най-великият светец на българската земя, преподобни Йоан се родил около 876 г. в село Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма (себото съществува и сега). Бил съвременник на свети цар Борис-Михаил (852-889) и на неговия син Владимир Расате, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син - светият цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир.
Преподобни Йоан Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.
Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, светият цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Йоан обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди смъртта си преподобни Йоан отишъл на пълно уединение, там съставил своето завещание, наречено "Заветът на свети Йоан". Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
