Последвайте ни в Google News Showcase
Има – няма две седмици в края на зимата, белязани от знакови събития, слагат край на идилията, породена от успешното начало на общото управление на ГЕРБ и Реформаторския блок. Става все по-ясно, че сложната игра на коалиционно разбирателство, играна в парламента и пред медиите, не води до никъде, когато става дума за общи партийни действия за спечелване на избори.
Това най-силно пролича в избора за кмет на Сърница. Десните тръбяха, че там ще бъде заложен и тестван модела, с който наесен ще се явят на местните избори в цяла България. От този модел не излезе нищо. Независимо от причините, поради които спечели ДПС, неоспорим остана факта, че след като бяха конкуренти в първия тур, във втория РБ не подкрепи ГЕРБ така, както обещаваха лидерите. Гласоподавателите, които бяха подкрепили на първия тур кандидата на РБ, във втория гласуваха за кандидата на ДПС. В една или друга степен това може да се случи навсякъде другаде, независимо от етническия състав на общината. Най-малкото защото част от избирателите на реформаторите не харесват много ГЕРБ. Пък и малко ли направиха лидерите на блока преди парламентарнете избори, за да се разграничат от антипатичния им Борисов? Колкото и да го ласкаят сега, колкото и да се учудват публично как добре вървят коалиционните отношения, напрежението се усеща, а сред обикновените привърженици то не се и прикрива.
Трудностите в отношенията между ГЕРБ и РБ допълнително се усложняват от очевидно непреодолимите противоречия вътре в блока между ДСБ от една страна, начело с Радан Кънев, и ДБГ на Меглена Кунева, заедно със СДС на Лукарски от друга. Доста неочаквано Кунева преодоля задръжките си към Борисов и сега е символ на лоялната част от блока. Враждебността, с която последователите на Иван Костов посрещнаха „червената снаха“ не е забравена и се пренася във вътрешните отношения.
Бойко Борисов не е безучастен наблюдател на тези процеси. Напротив, не са лишени от истина твърденията, че той ги провокира, за да се явява арбитър, когото враждуващите търсят за подкрепа. По-смелите прогнози отиват до там, че в един момент Борисов ще раздели Реформаторския блок на две. Като свои съюзници, плътно свързани с ГЕРБ, той ще приобщи ДБГ и СДС, защото му трябват и марката за вътрешна употреба, и влиянието им в Европейската народна партия и не на последно място лоялността им. Костовистите не му трябват повече. А и не е лошо за репутацията му да има критичен опонент отдясно. Така се реализира целта — ЕДИН ЛИДЕР, ЕДНА ПАРТИЯ! Кога ще стане това, преди или след местните избори няма значение. Но със сигурност ще стане преди президентските.
Точно в обратна посока вървят процесите вляво. Само за една-две седмици в началото на пролетта ще разцъфтят толкова червени макове/като при Валери Петров/, че времето на монолитното господство на БСП в лявото пространство ще ни изглежда далечен спомен. Дори АБВ няма да е единственият, а може би не и главният източник на тревоги за Позитано. Още повече, че хората на Първанов сами се вкараха в капана на жаждата за власт, която може да ги остави без привърженици. Новите явления в левите редици в Гърция, Испания и други европейски страни светкавично станаха пример за подражание и у нас и отхвърлиха всякакви задръжки пред хегемонията на БСП. Засега примерът на Сириза привлича повече с бързия си триумф, без това да означава, че нейните симпатизанти у нас разбират за какво всъщност става дума.
Вижте само каква буйна пролет за червените макове. Докато в неделя в София върви конгреса на БСП, посветен на предстоящото представяне на местните избори, във Велико Търново ще основава своето движение /движение засега, преди да стане партия / Велизар Енчев, който не крие, че подражава на Сириза. Дали от това ще произлезе български вариант може да е съмнително, но във всички случаи движението ще привлече значително количество пенсионери, които са от основния контингент на БСП. На тази нива Велизар Енчев се труди отдавна. Трудно е да се повярва, че младите хора, които Миков се кани да привлече в БСП, ще компенсират отлива на пенсионерите.
По-наясно с идеите на Сириза са в интелектуалния кръг на Петър Волгин и Калина Андролова, групирани около списание „Ас-пекто“. Засега те обмислят да се посветят ли на политиката за сметка на журналистиката. Срокът за размисъл, който сами си дават, е няколко месеца. Те са с леви идеи, но са силно критични към реализацията им от БСП.
Българската левица сега се оглавява от Маргарита Милева, която е заместник-председател на Европейската лява партия заедно с Алексис Ципрас. Тяхното самочувствие нараства. Състои се главно от бивши членове на БСП, което упрекват в десен уклон.
Активизира се все повече и партията на Татяна Дончева, чиито конгрес вече мина. Привлече вниманието с флирта с Бойко Борисов. Все пак Дончева вероятно си е дала сметка, че десницата я ухажва, доколкото е критична към БСП, иначе медиите не се интересуват много от нейните социални идеи.
Беда ли е за БСП тази лява напаст? Тя трябва да си даде сметка, че от днес нататък вече ще е така. Ако се държи сектантски и високомерно, те ще я подяждат и отслабват. Ако иска да изпревари събитията, може да открие в тях нови възможности за свежи съюзници.
