Моловете ни станаха 20, а заплатите ни са старите

Иначе с изграждането на съвременни търговски центрове догонваме централноевропейските страни

От председателя на Националното сдружение "Недвижими имоти" Иван Велков, известен експерт в областта на луксозните недвижимости, потърсихме коментар по повод на откриването на поредния мол в София. - Нов търговски център отвори  врати, предстои скоро да се режат още ленти – докъде ще стигне нашествието на молове, г-н Велков? - Анализите могат да са най-различни в зависимост от гледната точка.  Предстои откриването общо на четири мола, два от които в страната. Въпросът е концептуален, свързан е с облика на съвременния клиент, със съвременното поведение на консуматорите. Расте нова генерация от потребители, които искат да ползват познати и удобни възможности, за да организират търговията си на дребно, прекарването на свободното време или харченето на пари – било то за кино, пуканки или кафе. За съжаление България продължава да е потърпевша от амбулантната и гаражна търговия. Въпреки че дава препитание на много фирми, тя в никакъв случай не може да даде гаранции за отговорност на съвременните пазари, които са свързани с качеството на продуктите или услугите. Мисля, че е дошло времето да си кажем сериозно:  къде е по-големият риск – да купиш нещо евтино и да няма на кого да се оплачеш, че то е развалено и не работи, или да платиш малко повече, но да имаш сигурност? Моловете по света са малко по-различни от това, което засега битува у нас – там те са местата, в които легитимно, на светло, на топло и уютно човек може да получи позната услуга. Не бутик, не и евтиния, а нещо, което да е нормално. - С какво моловете у нас са различни от чуждите? - Част от проблемите на нашите молове не са свързани с техните архитектурни качества, а с дефицита на доходи у населението. Смея да твърдя, че моловете като сгради и като реализация са безкрайно полезни за нашия пазар. Те са световен феномен на 20 век. По-скоро статистически ние изоставаме. Ако доходите на българите бяха сравними с  централноевропейските, никой нямаше да задава въпроса необходими ли са ни толкова молове. Напротив, щяхме да търсим много повече смисъл в това какво точно се предлага в тях. Аз много сериозно отделям сградите и концепцията от търговците, които сега са вътре и продават стоки и услуги. Това са две различни теми. Изключителен фен съм на сградите, на възможността от подобни организирани пространства, които дават възможност на младите да търсят нов тип удоволствия. Съвсем отделен е въпросът дали всички търговци работят по правилния начин. - Често клиенти се оплакват – заради високите наеми в моловете им продават боклуци на високи цени? - Пазарът ще ги регулира и тези случаи ще стават все по-малко. Съвременният потребител е много добре информиран, може да пазарува и онлайн. Това дисциплинира и този сектор от пазара. Дава позитивни предпоставки за бъдещето, когато ще имаме техническата възможност да пазаруваме на европейско ниво. - Инвеститорите в молове на какво разчитат – и сега има полупразни сгради, а се строят нови? - Инвеститорите разчитат на нормалната дългосрочна тенденция. Не може в европейска страна да няма и такъв инструмент за търговия на дребно. Редица големи международни вериги могат да оперират и да предоставят на преференциални цени качествени продукти само чрез подобни системи, при които с един маркетингов инструмент, подход или бюджет да покрият 20 различни магазина в няколко държави. Те трябва да имат сходни места за продажби със сходни нива на разходи, за да организират продажбата на един и същ продукт в няколко държави. Нещо, което отдавна се прави в Западна Европа и отчасти в Централна, а в Източна Европа тепърва започва да навлиза като тенденция. Ако в България ги нямаше тези големи сгради, които да предоставят познати технически възможности за големи компании, те нямаше да дойдат и у нас винаги щяха да се продават стоки на прекупвачи, често без яснота откъде са ги взели. Малкото чуждестранни компании, които директно влязоха в България, демонстрират поведение и ценова политика, която дава възможност на редица български потребители да пазаруват така да се каже на европейски цени качествени стоки. Жалко, че заплатите ни не са европейски. Но трябва да си даваме сметка, че липсата на модерни търговски центрове преди не даде възможност да влязат световни марки у нас по-рано. А можеше досега да са изнесли и част от производството си у нас – България има традиции да се шие качествено. За съжаление голяма част от това, което шивашката индустрия прави на световно ниво, не се продава у нас – защото ги нямаше местата за такова предлагане, по критериите и изискванията на големите марки. - Кои инвестират в молове – българи ли или чужденци? - Инвеститорите в молове у нас са преобладаващо българи към момента, строителни предприемачи. Има разлика в жаргона – при нас инвеститор е този, който строи, а в международния език е този, който купува и стопанисва дългосрочно, след като обектът е построен и работи. Има предприемачи, които изграждат с идеята, че когато е готов молът и работи, ще го продадат на инвеститор. В момента такива международни инвеститори у нас са максимум един-двама, в двайсетте мола у нас. Всички други са собственост на предприемачите, които са ги строили и които се борят с обстановката и с кризата. Но това няма да продължи вечно.