Моуриньо: Искам винаги да съм най-добрият

Баща ми ме научи да съм честен, спомня си португалския специалист

Довечера в домакинството срещу СарагосаЖозе Моуриньо (49 г.) може да запише победа №100 като треньор на Реал Мадрид. И това не е никаква изненада, при положение че той е сред най-добрите, ако не и най-добрият в професията в наши дни изобщо. За 12 години в треньорския занаят той спечели два пъти Шампионската лига (с Порто и Интер) и стана шампион на Португалия (с Порто), Англия (с Челси), Италия (с Интер) и Испания (с Реал М). А това ни дава да разберем, че за него над всичко са резултатите. Да, ама не. Защото когато синът му отива да играе футбол с приятелчетата си, Специалния му дава само един съвет: „Забавлявай се”! Иначе казано, даже и Жозе си дава сметка, че животът е изпълнен само с победи. Теза, която се потвърждава и от това интервю предRonda Iberia Magazine. - Жозе, спомняте ли си първия път, когато сте били на футболен стадион? - Не помня, понеже съм роден на стадион. В деня, в който майка ми ме е родила, се е играл много важен мач в моя град (Сетубал). Баща ми е играл тогава и е трябвало да излезе тичешком от съблекалнята, за да отиде в болницата. Но след това всичките ми спомени са свързани с футбола. - Баща ви е бил футболист, а след това е станал треньор. Какво научихте от него? - Научих се да бъда честен. Може би изглежда банално да се казва, че в нашата действителност трябва да сме честни, но наистина така смятам. Трябва да си останеш същият човек даже спрямо тези, които са около теб. Опитвам се да действам точно така в работата си и ще продължавам в същия дух до края. - Носталгично ли сте настроен? - Не... Въпреки че се приближавам към 50-ата си годишнина и в родния ми град ми готвят скромно тържество, аз продължавам да мисля по-различно. 50-ият ми рожден ден е кръгло число с много голямо значение. И в тези дни с жена ми се връщаме във времето назад. Представете си! Започнахме да излизаме заедно, когато тя беше 15-годишна, а аз 16-годишен. Спомням си всичко, през което сме минали и няма как да се сдържа да не се усмихна - Майка ви е била учителка, жена ви е учила философия, а вие сте се захванали с физическо възпитание. Изглежда, всичките тези влияния са се събрали в треньора Моуриньо. Все по-важни ли стават неосъзнатите аспекти във футбола? - Все по-трудно става да си треньор. Един треньор в днешно време не може да действа като преди 10, 20 или 30 години. Това е професия в непрекъсната еволюция. Задълженията на треньора са много по-големи от това да избереш 11 играчи, да им посочиш тактиката и да направиш смени. Спомням си за един разговор, който имах с един мой преподавател в първия си ден в университета. Тук трябва да призная и че бях тежък студент. По предметите, които ми харесваха, се опитвах да отида до края и да изискам максималното от преподавателите. Но мразех въпросите, които не ми бяха интересни. Но в първия ми ден в Университета по физическо възпитание в Лисабон имах точно такъв предмет. И казах на преподавателя: „Подготвям се да стана футболен треньор и не знам какво правя във вашия час.” А той ми отговори: „Ако искаш да си голям треньор във футбола, не трябва да разбираш само от футбол”. Оказа се, че е имал право! - Казвали сте, че не сте типичен португалец. Работили сте в Португалия, Англия и Италия. Самотен ли сте? - Това е едно от малкото неща, заради които не се чувствам като португалец. От много млад знаех, че за да прогресирам в професията си, ще трябва да отида в чужбина. Знаех, че е нужно да се пътува и да се сблъскваш с нови предизвикателства, за да израснеш. Когато започвах като треньор, си поставих за цел да работя в Португалия, Англия, Италия и Испания. Направих го! И затова не знам по кой път ще тръгне кариерата ми след като приключа с Реал М. - Работата ви превръща в публична личност и постоянно ви дебнат. Не сте ли се замисляли някога да се оплачете? - Не, никога. Защото трудните моменти са просто моменти, нищо повече. В момента, в който синът ти иска от теб да не влизаш в училището му, за да си живее спокойно, или жена ти иска да останеш в колата, когато тя пазарува. Това са много конкретни неща. Mалка цена, която трябва да платиш, за да си в професията, в която си влюбен. Животът ми не е драма! - Придава ли се на футбола по-голяма важност, отколкото е необходимо? - Футболът е несравним социален феномен. Той е най-универсалният език. Има повече хора, които говорят езика на футбола, отколкото такива, които говорят английски или испански. Независимо от континента футболът е феномен, който успява да събере на едно място хора от различни раси, култури и религии. И нашата работа в социално отношение е много важна. В днешно време покрай всяка грешка, която направи някои играч, се вдига огромен шум. Това е допълнителен натиск. И всеки съвременен играч влачи допълнителен товар на раменете си - Смятате ли, че футболистите от класа са добър пример за младите? - За много неща – да, за други – не. Аз например вече не съм 20-годишен и съм допускал грешки. Заради емоциите в държанието си понякога си позволяваш разни неща, не можеш да се контролираш и бъркаш. Медиите също те въвличат в подобни ситуации. Разбираемо е, че в днешно време конкуренцията в пресата е много голяма заради дигиталната революция. Но би трябвало да си помагаме и добрият пример да преобладава пред лошия. - Как виждате бъдещето на децата си? - Сложно е. Аз съм късметлия, защото жена ми е майка и баща на децата ни. Не можем да крием, че в определени аспекти те са привилегировани, но точно заради това и на тях им е трудно. Жена ми е тази, която се притеснява дали живеят в реалността. Казвам го, за да призная, че днешният свят е прекалено сложен. - Чувствате ли се обичан от публиката? - Чувствам се много по-обичан, отколкото си мислят хората. Има много фенове, даже и на съперникови отбори, които ми се радват и уважават като човек и професионалист. - И един последен въпрос. Амбициозен ли сте? Какви цели още имате за постигане? - Намирам се в постоянна битка със самия себе си. Моята амбиция е винаги да съм най-добрият. За мой късмет съм печелил много трофеи и не съм вманиачен на тази тема. И във всеки случай мисля все повече за тези около мен, за хората от отбора, за моята публика, за моите играчи... Мисля, че всичко това ми влияе добре. Превод: 7 дни спорт