МП: България трайно подкрепя създаването на силна европейска прокуратура
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От самото начало на преговорите по предложението за Регламент за създаване на Служба на Европейския прокурор българската държава трайно и последователно е подкрепяла създаването на силна и независима Европейска прокуратура с изключителна компетентност по отношение на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС.
Това беше заявено в петък като официална позиция на България по време на неформалното заседание на Съвета "Правосъдие и вътрешни работи" в Брюксел, една от темите на което бе предложението за регламент, съобщиха от Министерството на правосъдието. Позицията бе одобрена от правителството на заседание миналата сряда. Темата за създаване на Европейска прокуратура бе обсъждана и днес на среща на вицепремиера Миглена Кунева и правосъдния министър Христо Иванов с холандския министър на правосъдието и сигурността Ард ван дер Стьор.
България счита, че съдебните разрешения за прилагане на мерки за разследване при трансгранични случаи трябва да бъдат получени в една единствена държава-членка, а именно – в държавата, където се прилага съответната мярка за разследване. Това ще избегне прекалената бюрокрация при осъществяване на трансграничното сътрудничество в рамките на службата на европейския прокурор с оглед търсенето на по-ефективна и работеща европейска прокуратура.
По отношение на съдебния контрол върху други актове или решения на Службата на европейския прокурор, България предпочита варианта, с който се запазва и компетентността на Съда на Европейския съюз да се произнася с преюдициални решения по тълкуване на разпоредбите на регламента. Този вариант изглежда по-работещ и съобразен с необходимостта от ефективност и бързина на разследванията.
Предложението за Регламент за създаване на Служба на Европейския прокурор е приоритетно за страната ни именно поради изключителната компетентност на Европейския прокурор по отношение на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС. От друга страна, българската държава е готова да обсъди включването трансграничните измами с ДДС в обхвата на Директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред, водена от разбирането, че разследването на този вид престъпления може да се води по-ефективно от бъдещата Служба на Европейския прокурор.
В случая става въпрос за две предложения за европейски актове - Регламент за създаване на Служба на Европейския прокурор и предложението за Директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред, които макар и да имат индиректна връзка, уреждат различна материя, а измамите със средства от бюджета на Европейския съюз и измамите с ДДС не следва да се поставят под общ знаменател.
Измамите със средства на ЕС попадат в обхвата на предложението за Директивата относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред и са включени в състава на измамата, засягаща финансовите интереси на ЕС. Страната ни винаги е подкрепяла включването на този вид измами в обхвата на проекта на директива. По въпроса за ДДС българската позиция е, че ДДС е един от инструментите за фискална консолидация и подкрепа на растежа на национално ниво и затова вътрешните ДДС измами следва да бъдат изключени от обхвата на директивата и да се разследват на национално ниво.
Българската позиция обаче включва и готовност да се обсъди включването трансграничните измами с ДДС в обхвата на директивата, ако се възприеме, че разследването им ще бъде по-ефективно от Службата на Европейския прокурор. Следва да се има предвид, че не е коректно твърдението, че основно държави с нереформирани съдебни системи се обявяват срещу включването на измамите с ДДС в проекта на директива, тъй като в хода на преговорите по това досие всички държави-членки на ЕС, с изключение на една, са заявили, че са против такова включване.
