МРАЧНА ПРОГНОЗА! Анализаторът Михаил Кръстев: Този парламент няма да успее да отпуши парите от Брюксел. Генезисът на ДБ и ПП е борба срещу ГЕРБ
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Анализаторът Михаил Кръстев излезе с мрачна прогноза, според която този парламент няма да успее да отпуши парите от Брюксел. В интервю за "Марица" той казва:
Ще вървим от избори на избори, докато някой не спечели с 200-300 хиляди гласа преднина. Не можем да финансираме всяка една социална прищявка с нов дълг.
По вероятно вървим към поредни предсрочни избори. Не са виновни единствено само партиите - това са резултатите от изборите - имаме един победител, който обаче е с много нисък резултат. ГЕРБ увеличава само с няколко десетки хиляди гласа своята подкрепа спрямо предходните избори. Имаме едни втори, които се чувстват първи, тъй като са много близо до победителя - "Продължаваме промяната". Ако наложим към тях и "Демократична България", тъй като имаше идея двете формации да се явят заедно, ние виждаме един паритет. Докато той продължава трудно, бихме могли да излезем от политическата криза и да стигнем до някаква стабилна форма на управление. Самият генезис на ДБ и ПП е именно борба срещу ГЕРБ. Ако или ГЕРБ, или анти ГЕРБ партиите не надделеят с 200-300 хиляди гласа преднина, то не бихме могли да очакваме съставяне на редовно правителство, което да е устойчиво. Ще има толкова преигравания на изборния мач, колкото са необходими, докато не се стигне до някакъв убедителен резултат в този сблъсък.
Прекалено големи бяха очакванията за председател на парламента, че когато това се случи, работата на Народното събрание ще се отпуши и важните за България неща ще бъдат приведени в действие. Важните неща на този етап, според политиците, са приемането на законите, свързани с усвояването на парите на Плана за възстановяване и устойчивост, както и на бюджет 2023. Тези очаквания обаче са лъжовни, тъй като самият избор за председател на парламента бе пример за това как ще премине приемането на тези закони. Предстоят много сериозни дебати по тях и е малко наивно да смятаме, че могат да се свържат тези неща накрак и за няколко месеца - колкото вероятно ще бъде животът на този парламент.
Голямата заблуда е, че ни е необходимо просто да имаме един парламент, който при внесените от служебния кабинет закони, свързани с Плана за възстановяване, да ги приеме и оттам нататък да потекат едни пари. Все още не осъзнаваме какво представлява този план. Той не предоставя възстановяване на икономиките в Европейския съюз след ковид пандемията, а дава значителни пари, но срещу реформи, свързани най-вече с т.нар. „Зелен преход”. Когато ще бъдат приети тези закони, какво ще присъства в тях, е един много сложен въпрос, който не може да бъде приет на коляно за няколко месеца от един парламент, който си отива. България е лидер в енергетиката на Балканския полуостров по отношение на производството на електроенергия и за съжаление, част от този зелен преход ни обрича да спрем да сме такъв лидер. Застрашени са стратегически активи, с които разполагаме - като Маришкия басейн, и нямаме план за това как да реагираме след евентуално преустановяване на дейността му. Нямаме план как да увеличим капацитета на атомната си електроцентрала, независимо дали чрез строеж на нова АЕЦ, или чрез увеличаване на блоковете. Като цяло този парламент, който сега се конституира, и като гледаме партиите какъв е техният капацитет - електорален и законов, биха могли да свършат няколко спешни неща, които са в подкрепа на българската икономика и бизнес. Далече съм от мисълта, че той е способен да приеме реформите, които са необходими да започнем да усвояваме пари по Плана за възстановяване.
Българският бизнес задължително трябва да бъде компенсиран за високата цена на електроенергията, ако искаме реалната икономика да продължи да съществува. Колкото повече се създава това напрежение около компенсациите, толкова по-зле за българската икономика, толкова по-зле за финансовата ни система. Виждаме, че ако не успяваме да набавим по органичен начин тези средства, които са необходими за компенсация за финансиране дори на социалните програми, другият начин е да се обръщаме към международните дългови пазари, където условията се влошават ежеседмично. А за България се влошават далеч-далеч по-бързо, отколкото за останалите.
Огромна е заблудата и, че България е в безопасност, тъй като има ниско ниво на външен дълг спрямо БВП. Само през следващите 5 години се предвижда натрупването на десетки милиарди нов дълг, ако се продължи по същия начин с публичните финанси, което бързо ще ни изстреля към страните с висок дълг спрямо БВП. Тази спирала не е нещо, което трябва да целим. Колкото по-бързо се вкарат в ред държавните финанси - толкова по-добре. Ако изведнъж решим, че може да финансираме всяка една социална прищявка с нов дълг, който неминуемо ще плащаме след 5 или след 10 години, това с какво ще ни помогне да живеем по-богато?
Държавата рядко се явява като добър инвеститор. По-лошото е, че инвестициите в българската икономика също намаляват. Държавата е просто един дилър на обществен ресурс - тя не произвежда и не генерира стойност. Колкото повече реалната икономика генерира стойност, толкова повече ще може да преразпределя държавата. Затова изкуствената дилема - че може да се избере дали да се помогне на хората или на бизнеса, е вредна. Тя се налага от хора, които нямат понятие как съществува реалната икономика, тъй като хората са бизнесът. Колкото повече се развиват те, толкова повече се развива икономиката. Единственият начин да се повиши жизненият стандарт на българите е да се повиши нивото на реалната икономика и нивото на добавената стойност в нея. Всичко останало, което прави държавата - най-уязвимите социални групи трябва да се подпомагат, включително и пенсионерите. Но това не трябва да става на калпак - това не е решението на проблема. Решението ще дойде от реалната икономика.
Нямаме място в еврозоната засега - не и с тези финансови показатели, които имаме. В следващата година се предвижда дефицит от над 6% и инфлацията ни е поне двойно по-висока от тази в еврозоната. Не можем да очакваме, че с тези показатели мястото ни е там. По-вероятно е да изпаднем в процедура по свръхдефицит, отколкото да влезем в еврозоната. България вероятно ще влезе в рецесия като еврозоната и по-голямата част от света през 2023 година. Прогнозата на БНБ е, че растежът през 2023-та ще е 0,1%. Това е оптимистична прогноза - най-вероятно ще е негативен, което означава, че ще бъдем в рецесия. Проблемът при публичните ни финанси е, че ги оперираме така, сякаш не сме в рецесия. Трябва да има риалити чек и събуждане на политиците за това, което предстои. Ние пак ще го изстрадаме, но ще го изстрадаме много по-тежко, отколкото би могло.
