Мръвката в Париж 3 евро, у нас - 5 евро

Крадливи управници обрекоха народа на глад

Сигурно целокупният български народ трябва в един глас да скандира: Браво о о о ...! Защото само преди дни родната статистика обяви, че доходите на българина вече отчитат сериозен ръст. Почти 16 процента спрямо една година назад. Казано иначе – народът ни яко се е замогнал. Най-малкото хладилницте му пращят от сирене,  мръвки, пресни яйца, кашакавал... Възможно е. Ако статистиците не броят за хора 2,5 милиона възрастни. Техните пенсии цели четири години бяха натикани във фризера и дълбоко замразени. Не получиха и стотинка индексации заради поскъпналия живот. Нещо повече, за първи път в годините на прехода управляващите им показаха циничен среден пръст вместо да им дадат по една мизерна коледна добавка. На пенсионерите поне им остана радостчицата, че след като хайката на Борисов отмъкна 2,5 млрд. лв. от здравната каса не успя да докопа и техния Сребърен фонд /пари за идните поколения пенсионери/. Мераците към фонда бяха повече от горещи, но просто не остана време да бъде изяден и той. Колкото до това, че цените на хранителните продукти по нашенските тържища напоследък се успокоили – такава е официалната информация, тя си е чиста лъжа. Основните стоки остават доста по-скъпи от миналата година и продължават да поскъпват. Ето пресни примери. За една година са скочили цените на картофите – с 65%, на доматите – с 20%, фасулът  е поскъпнал с 18%, свинското – с 17,2%. Още – брашното, олиото, яйцата, пилешкото, сиренето – са се качили средно с 18 на сто. Само за периода март 2012 г. - март 2013 . чушките са поскъпнали с над 18 на сто, краставиците – с 30 процента. Всеки момент се очаква ново увеличение на пилешкото месо, макар че на едро то вече удари 4,60 лева. Причината е последното изискване на Агенцията по храните – добавената вода в него да не е повече от 4,3 на сто от теглото му. Е, за какво благоденствие говорим тогава? Не е тайна, че храните са най-големият виновник за бедността на българите Относителните разходи за прехраната на семейство у нас са най-високите в ЕС, при положение, че страната ни е най-бедната в общността. Статистиката показва, че за храна домакинствата средно отделят  над 50 на сто от месечния си доход. Това никъде го няма по света. В другите страни от общността средният разход за храна е не повече от 10-12 процента от общите пари на фамилията. Е, разбира се тук не става дума да се слагат на трапезата  прескъпи биохрани, трюфели или черен хайвер. Като че ли пък българинът някога ги е вкусвал! Той оцелява предимно с фасул, картофи, сланина. Наши сънародници, които живеят в чужбина, са направили интересно изследване. Те редовно пазаруват в магазини от големите хранителни вериги, които са по-евтини. В Англия, например, четиричленно семейство дава седмично в магазин Лидъл по-малко пари, отколкото за същото количество продукти се бърка българинът в софийския Лидъл. Във френския Карфур – един от най-евтините хранителни магазини, сметката на същото семейство е 3 пъти по-малка, отколкото ако пазарува в същата верига в столицата. В Швеция например месечното изхранване на същото 4-членно семейство се изкарва с 2-3 дни средноквалифициран труд. А според последните данни на КНСБ в момента месечната издръжка на едно такова семейство /не само храната!/ струва 2250 лева. И според данни на Евростат, поне 60 процента от българите живеят при крайна бедност. Защо стигнахме дотук? Причината е повече от проста – съсипахме селското стопанство, допуснахме да властват монополите, които командват цените както си искат. И  високите етажи на всяка власт от прехода се заемаха от силно корумпирани личности, чиято единствена цел беше да напълнят собствените си джобове. Затова да не се чудим, че кило свинско в Париж е 3 евро,  а у нас е 5 евро и нагоре. Има магазини за месо в София, които продават вратните свински пържоли по 12,80 лева, агнешките котлетчета – по 19,60 лева. Около празниците през май свинското у нас ще скочи още. Защото свиневъдите се погрижиха за бременните свине-майки, като ги настаниха в по-широки боксове. Това ще повиши цената на мръвката. За информация: яйцата във Франция и у нас се предлагат на една и съща цена. Но с уточнението, че българинът получава в пъти по-ниска месечна заплата от братята си французи. Непрекъснато се говори, че правителствата наливат милиони левове субсидии в селското стопанство /естествено от фондовете на ЕС!/, както и в различни производства. За да ги стимулират. Логично е с тези пари да се намаляват производствените разходи. Е, защо това не се чувства в цените на крайните изделия и на храните? Те продължават да се продават на световни цени, далеч над европейските. Има още един цинизъм. Когато управниците говорят за уж подобрения хал на българина забравят една малка и вероятно за тях незначителна подробност. Не се отчита драматичното увеличение на сметките за ток и парно, които изкараха българите на улицата. Хората, участвали в протестите, показваха сметки за ток, двойно и тройно по-високи от други месеци. В същото време уж независимата стъкмистика /пардон ,статистика/, проглуши ушите ни с новината ,че  битовите разходи в дома на нашенеца се били качили незначително от 166  на 180 лева за семейство. Как ги правят тези сметки? Никой не споменава и че харчовете за транспорт също са набъбнали. Докато преди няколко месеца те бяха средно 93 лева на работещ човек, сега са 109 лева. В цялата тази тиня, в която все пак трябва да живеем и да оцелеем, има и весели неща. Примерно, чесънът /миналогодишните изсъхнали и изпърцани скилидки!/ наистина поевтиня. При това, обърнете внимание, с цели 24,8 на сто... Явно, че в него е истината. И в утешителното уверение, че хлябът нямало да поскъпва. Засега.