ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Политическа грешка”. С този израз характеризираха назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС премиерът Пламен Орешарски и лидерът на БСП Сергей Станишев. Изразът е прекалено мек, за да обрисува невероятния гаф, който те двамата и председателя на ДПС Лютви Местан сътвориха в петък. Благодарение на абсурдното назначение на Пеевски, правителството на Орешарски изгърмя целия кредит на доверие, който имаше още в първия месец на работата си. Оттук нататък то няма да има възможност да направи нищо съществено по отношение на икономиката, пенсионната система, здравеопазването и съдебната реформа, защото до каквото и да се докосне върху него ще тегне тежкото подозрение, че обслужва само и единствено нечий голям корпоративен, а защо не и мутренски интерес.
В понеделник Орешарски призна, че не е политик и липсата на политически усет у него е причината да се стигне до злополуката с Пеевски. Това обаче не е достатъчно оправдание за мащаба на случилото се. С този акт управляващите не само се отказаха от антигерберската подкрепа за тях, но и настроиха срещу себе си и без това напрегнатата БСП. Оттук нататък една от задачите пред тази партия ще бъде да се спаси от разцепление и разпад. С подобна вътрешна тежест управлението е трудно, да не кажа невъзможно.
От обясненията на Станишев стана ясно, че той е искал да унищожи Борисов, като използва за оръжие довчерашната му прислуга Пеевски. Пеевски не е самостоятелен играч. През цялото си съществуване в публичния живот той е изпълнявал поръчки. Той е мутра в пълния смисъл на думата. От тези, които получават пари, за да бият. По всяка вероятност в ДАНС щеше да върши точно това. Щеше да играе ролята на злия прът, който да бие злото куче Борисов. Станишев постъпи, така както доста българи биха постъпили, ако станат жертва на мутренско нападение. Вместо да се обърне към правосъдието, той предпочете да наеме друга мутра, която да реши проблема му. Това най-вероятно е по-ефективният начин да се справиш с мутрите, които ти пречат, но едва ли е начинът да се справиш с мутрите, като явление.
Протестите показаха, че в България има критична маса от хора, която не желае да живее в мутренска държава. Ако някой не е разбрал, протестите са срещу мафиотизирането на държавата и сливането на управлението с организираната престъпност. В този смисъл те са и срещу управлението на Борисов, което превърна Делян Пеевски и престъпните кръгове, които го контролират, в това което са днес. Протестите са на европейска България срещу България на мутрите. В тях участват онези, които нямат представителство в днешния български парламент. Това е протестът на средната класа, която в продължение на 24 години плаща, както данъците си, така и цената на „политическите грешки” на такива като Станишев и Борисов.
Юнските протести не са февруарските и нямат нищо общо с тях. Огромната част от хората, които през последните дни се събират пред Министерски съвет са работещи, образовани и усмихнати. Те трудно биха тръгнали след някой монтиран от задкулисието „Янко” и след нечленоразделните му пориви за национализация, сваляне на цените на тока и диктатура на пролетариата. Тези, които овладяха февруарските протести и спечелиха от тях, днес са сред най-загубилите. Едва ли Волен Сидеров ще успее да преодолее политическите шамари, които отнесе през последните няколко дни.
След юнските протести, средната класа за пръв път от много време насам има шанс да се позиционира политически и да предложи европеизация на българския политически живот. Бунтът на тази най-спокойна и прагматична част от българското общество трябва да бъде подкрепен, защото той сложи много ясно очертание на границите на търпимост по отношение на задкулисните игри и тактическите маневри на преходния политически елит. Протестът е на улицата и е толкова многоброен, защото не може да бъде канализиран през парламента. В парламента практически няма опозиция. В дясната му част стои мълчаливо множество, което не е в състояние да излъчи говорители и да произведе каквото и да било политическо действие. ГЕРБ са в ступор, защото лидерът им е скован от страх и единственото, за което мисли, е как да не попадне в затвора, при това справедливо. Затова работата на ГЕРБ в парламента се изразява във влизане и излизане от пленарната зала. Истината е, че парламентарен дебат за Пеевски не беше проведен, защото Борисов мълча. А Борисов мълча, защото той е авторът на Пеевски в сегашния му вид.
Позитивният изход от тук нататък е правителството на БСП, ДПС и Атака да се преформатира в мандатно. Това означава да обяви, кога ще приключи работата му. Най-добрият вариант е от сега Станишев да обяви, че изборите за Европейски парламент, които трябва да се проведат през пролетта на следващата година ще бъдат слети с предсрочни парламентарни избори. До тогава, ако БСП иска да оцелее като партия, е длъжна да наложи промени в изборното законодателство, които да ограничат контролирания и купения вот и да изчистят избирателните списъци от фантоми. Това са все техни предизборни обещания. Другата задача пред управляващите е в рамките на следващите няколко месеца да извършат пълна ревизия на управлението на ГЕРБ. Само по този начин БСП ще запази шансовете си за оцеляване и обновяване, а разбунтувалата се средна класа ще има време да се подготви за истинско политическо участие.
