Последвайте ни в Google News Showcase
Малко са признаците, по които човек може да разбере, че предизборната кампания е започнала. Няколко клипа, които се въртят по телевизиите, няколко дебата между малки и незначителни партии, няколко митинга и няколко заклинания от типа на: „Ако не сме ние, ще стане страшно”. България вече има 25-годишна традиция в правенето на избори, но за пръв път предизборната кампания си върви без лидер на управляващото мнозинство. Може би, защото такъв няма.
Чисто институционално, тази роля би трябвало да се изпълнява от Сергей Станишев, защото той е председател на най-голямата управляваща партия. Тенденцията обаче е лидерът на БСП и Партията на европейските социалисти да бъде крит и пускан само като незначителна подробност в кампанията на левицата. Подобен подход може би щеше да бъде оправдан, ако Станишев не беше водач на евролистата на БСП. Само че той заема и тази позиция и то с аргумента, че по този начин иска да мобилизира всички привърженици на БСП. Сиреч, да бъде най-основната фигура в кампанията на левицата.
В същото време в телевизионните клипове на социалистите няма и помен от техния водач. Там има ГЕРБ. Остроумието на левите имиджмейкъри е стигнало до толкова, че да разиграят предизборната борба, като игра на фехтовка, шах и бокс, в която единият участник е облечен в червено, а другият в синьо.
Вторият изрично е посочен като ГЕРБ. Червеният естествено побеждава и така се случва еманацията на тържеството на социална Европа и социална България. Доста банално, от всяка гледна точка. Истинското послание е: „Ако не сме ние, ще дойдат ГЕРБ”. Този, който изрича посланията на социалистите, не е лидерът на БСП, а непознато лице с микрофон в ръка.
Ако човек не знае, кой кой е в българската политика, най-вероятно би си помислил, че водач на евролистата и лидер на БСП е Илиана Йотова, която до момента изнася цялата кампания на столетницата и дори на едро обещава, че партията й ще строи АЕЦ „Белене” и „Южен поток”. Най-голямата публична проява на Станишев беше първомайската манифестация на червените бабички. На нея той дръпна една скучна реч, в която акцентира върху Симеон Дянков и неговото министерстване. Само че Дянков вече не само не е министър, но и изобщо не е в политиката. Той е шеф на някакъв руски колеж в Москва. Да, не във Вашингтон, а в Москва. После Станишев се появи в един сутрешен блок, за да повтори още веднъж, че светът ше свърши, ако БСП не спечели изборите и ГЕРБ вземат, че се върнат на власт.
Освен, че не се появява много, много по кампанията, лидерът на социалистите все още не е казал еднозначно дали ще стане евродепутат или ще се откаже от тази позиция и ще си остане в България. Това прилича на изчакване на резултатите от изборите. Ако има шанс за някаква европейска кариера, той ще отиде в европарламента, ако няма, ще си остане тук. Както се казва и в двата случая печели. Само че това няма нищо общо нито със социалната и класовата борба, нито с голямата битка срещу ГЕРБ. Това са бакалски сметчици на един мушморок, който ту се крие в полите на Илиана Йотова и Мая Манолова, ту се появява иззад тесните рамене на експерта Пламен Орешарски.
Помните ли кампанията на БСП за парламентарните избори от миналата година? Тогава тя беше изнесена от Орешарски, който влезе в ролята на кандидат-премиер, а Станишев се появяваше от дъжд на вятър, колкото да покаже, че съществува. Впрочем тогава пак се лееха щедри обещания за АЕЦ „Белене”, социални придобивки и отмяна на плоски данъци. Само, че една година по-късно още сме на фазата на обещанията.
Както се казва, мъжко е да обещаеш, човешко е да не изпълниш. Социалистите тези работи ги разбират. После ще кажат: „Ама тя Йотова ги обещаваше тези работи и много ги иска, но е евродепутат и нищо не може да направи по въпроса”. А Станишев пак ще мишкува и ще развява плашилото ГЕРБ, което социалистите трябва да благославят от сутрин до вечер, защото ако то не съществуваше, нямаше да има какво да говорят по предизборните си срещи.
Истината е, че Станишев се крие, защото не е много за показване. Схемата е проста – гласуваш за Орешарски – получаваш Станишев, гласуваш за Йотова, БСП и АЕЦ „Белене” – пак получаваш Станишев, гласуваш срещу ГЕРБ – хоп пак Станишев. Ако обаче на преден план излезе самият Станишев и трябва да гласуваш за него, може да се окаже, че не получаваш нито Орешарски, нито Йотова, нито БСП. Това е така, защото гласовете може и да не стигнат. Знае го и самият Станишев и това е причината да гледа много, много да не се набива на очи. А когато един лидер сам стигне до извода, че не е за показване и започне да се крие зад чужди гърбове, той трябва да помисли за оттеглянето си. Защото лидерът е лидер, докато стои най-отпред.
В историята си БСП имат Александър Лилов, който през 1991 г. се оттегли от лидерския пост и оглави някакъв аналитичен център в рамките на партията. Така не само не му с налагаше да мишкува и да се прави, че го няма, но и се превърна в безспорен авторитет за всеки социалист. Ще добавя, че Лилов се оттегли, без да е подложен на натиск и без да се е забъркал в нито един сериозен скандал. Същото не може да се каже за днешния лидер на левицата.
Ако продължи да се държи като мушморок, Станишев може и да остане още няколко години на поста си, но ще загуби уважението дори на най-близките си хора в БСП. Защото играта на политическо оцеляване не бива да се играе от бивши премиери, президенти и въобще от хора, които през годините за добро или лошо са били на върха на държавата. България има неистова нужда от политически авторитети и старейшини, които да говорят от позицията на държавници. За 25 години демокрация огромната част от хората, които управляваха страната, оттекоха в канала заедно с авторитетите си, точно заради бакалските сметки, на които робуваха. На там се е запътил и Станишев – най-дългогодишният лидер на БСП след Тодор Живков.
