Мъж мастурбира на сцената на Народния театър, Джон Малкович в пиеса за педофилия, Соня Колтуклиева го пита за Тръмп и Байдън (СНИМКИ/ВИДЕО)
Последвайте ни в Google News Showcase
Мъж, около 40-те, се прибира у дома, приведените му рамене издават умора и досада. Съблича се, закача старателно дрехите си в гардероба като класически самотник.
Започва енергично да мастурбира … влиза в банята, продължава с ръкоблудството, взима душ и завършва приведен в доволство, или в болка от самотата, приведен върху плочките до тоалетната…
Така започна пиесата “В самотата на памуковите полета” от Бернар-Мари Колтес, френски драматург, починал на 41 години от СПИН, в Народния театър “Иван Вазов”. Картината, която ви описах, се прожектира на екрана, издигнат над сцената. После се появяват Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте, започва едночасовият диалог между двамата - на английски език, със субтитри на български език.
Добри са и двамата, пламенно и органично се превъплъщават в ролите на Дилъра и Клиента. Режисурата на Тимофей Кулябин е модерна: кино в театъра, пиеса във филма - на разделената вертикално на две части сцена се прожектира това, което актьорите изпълняват на пода, в черно-бяло, със сполучливо подбрани ефекти.
Джон Малкович е на 69 години, понатежал и отпуснат във фигурата, но леко носовият му дрезгав глас си е все същият като в “Опасни връзки”. Партньорката му е литовска звезда, която играе отлично - повече юноша, отколкото жена. Всичко се върти около секса и желанията, някак тъжно, сковаващо, мрачно…
Повдигна ми се и щях да си тръгна, когато на сцената се появи детска обувка… спомних си, че едно от тълкуванията на пиесата е нетрадиционен поглед към педофилията. За Бога, звучи като оправдание на този грях в контекста на спора за желанията, тяхното предлагане и кой какво получава в сделката. Извратено е, още усещам порива за повръщане. Може би приемам всичко твърде буквално. Опитах се да намеря смисъл, внимавах за послания в диалозите - не успях да ги открия. Навярно съм старомодна или не съм достатъчно образована - търся в изкуството смисъл, който да ме предизвика към размисъл, да докосне душата ми, да ме направи по-добра. Не се насилих да ръкопляскам на финала на пиесата, не съм лицемерна и не ме е страх от хорската оценка. Видях и други зрители около мен, които си тръгнаха в мълчание и със застинали в недоумение лица. Рехави ръкопляскания, слаб ентусиазъм, забързани към изхода хора. Но все пак - видяха наживо холивудска легенда. Не ми е за първи път - гледала съм ги на театрална сцена в Лондон, Джон Малкович - също така, в пиеса на Дейвид Мамет.
Не е нещо, обаче, което често се случва в София, събитие си е. И толкова. С тъга си спомних за далечните времена, когато у нас се провеждаше “Театъра на нациите” - гостуваха световни звезди, стоях права в същия този театър, за да зърна поне отдалече Жан-Луи Баро. Имаше класика и екпериментални спектакли… ноооо, това време безнадеждно отмина.
Чудесна идея на ръководството на театъра - да се проведе среща с актьорите 15 минути след края на пиесата. Това си заслужаваше. В залата се върнаха май само половината от зрителите. Когато станах да задам въпрос - се разнесе вълна от шушукане - след директните излъчвания на “Шоуто на Колтуклиева” по ПИК тв от парламента и улиците на София, съм станала много популярна: харесвана и мразена. Попитах Джон Малкович просто ли е или трудно да си Джон Малкович, като закачка към филма му “Being John Malkovich”. Отговори усмихнат: “Просто нямам друг избор, освен да бъда Джон Малкович”.
Когато започнах втория си въпрос, залата настръхна, вторачиха се в мен укорително и даже злобно. Попитах прочутия актьор как живее Холивуд сега - след Бърни Мадоф, след ерата MeToo, след Тръмп и при Байдън?
Предизвиках малка буря. Е, както обикновено напоследък, де. Един вид: защо притесняваш хората с такива въпроси, той ни е дошъл на крака от Америка, не го провокирай, дръж се прилично. Аман от тази политическа коректност, която ни преследва навсякъде, за да ни вкара в матрицата!
Дразня се. Политиците гледат Херо Мустафа като Месия. Президентът се обяснява на чиновника Джеймз О’Браян сякаш докладва на командира на полка. Срамна работа.
Нямам право даже да задавам въпроси на Джон Малкович, каквито аз реша̀ ли?! А той, всъщност, отговори много интересно: това, което се случи с Бърни Мадоф е поучителен житейски опит, защото има много хора, които не успяват да изкарат много пари, а може би това не трябва да бъде най-желаното нещо.
За Тръмп и Байдън: това са две враждуващи орди и не заслужават коментар.
За жалост, Джон Малкович загубва всичките си спестявания, които неговият финансист инвестира в схемите на най-големия измамник в Америка, осъден на 150 години, заради злоупотреби за милиарди долари, починал в затвора. Негови жертви стават холивудски знаменитости: Стивън Спилбърг, Джефри Кътценбърг, Ерик Рот, Кийра Седжуик, Кевин Бейкън, За За Габор, тв легендата Лари Кинг.
След скандалите с крипто кралицата Ружа Игнатова и криптобанката Nexo, отново излезе н дневен ред страхът от Ponzi scheme в съвременен вариант.
Снобите не искат да се говори за политика в театъра. Но някак благосклонно са понесли предната вечер освиркванията при споменаването на Йорданка Фандъкова, когато са поднасяли кошниците с цветя.
Соня Колтуклиева
