Преди три месеца след нелеп инцидент ни напусна завинаги големият актьор
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вече минаха три месеца от кончината на великия актьор Чочо Попйорданов (на снимката с любимата си Даниела). На 6 май той си отиде след нелеп инцидент на необезопасена стена в гробището в Бояна, където бе занесъл цветя на гроба на майка си. Препечатваме публикацията в "24 часа" за невръстната дъщеря на Чочо и Даниела - Екатерина, която е едва на година и шест месеца.
Екатерина Пойорданова си има цел и се стреми да я постигне - убедена е, че може да се напъха в чантата за компютъра. Ама тесничка й е май. Стърчат крачета, ръчички, ушички, но пък вътре има интересна машинка, която мига и пиука... Как да не я докопаш... Да не поиграеш...
Следва опит да се покачи във високата зимна количка. После пък да се установи удобно в лятната и така през целия “автопарк” вкъщи. Девойката, навършила вече година и шест месеца, е същински живак (зодия Водолей е). Не я свърта на едно място. Същата е като Чочо Попйорданов, който й даде фамилията си и любовта си. Избра я, но не можа да й се порадва... Но тя - Катето, кръстена на майка му Екатерина, го познава, помни и обича. Изправена на пръсти, сочи портрета му и казва: “Тати, тати....”
И отново разплаква мама Даниела. Защото малката Катя ще познава баща си само от една снимка.
“Справедливо ли е? За едно дете, което първо е било оставено
в дом, само и беззащитно
Било обикнато, имало е шанс да бъде в семейство. А после е изгубило човека, който го е приел за своята частица щастие. Сърдита съм на съдбата. Не е честно! Просто не е честно! Да, сега вижда баща си на снимка, но какво е сторило то на господ, за да няма този човек до себе си? Защо прекрасният актьор Чочо Попйорданов не можа да приласкае и да се порадва на детенцето, което сам си хареса и избра между многото други деца с жадни за ласка очи и ръце. Колко бе трудно! Колко тъжно. “Тя прилича на мен”, обяви той. И наистина е така”, спомня си този миг на избор Даниела. И споделя: “Катето не го заслужава. Едно невинно дете не заслужава да намери и изгуби обичащ го човек, какъвто беше Чочо, но се надявам ние около нея да й дадем много обич и много топлота. Къде е Господ”, с тъга пита Даниела.
Драмата е страшна. И затова обект на повишен “жълт” интерес. Бълват се страница след страница.Интригти. Даниела е принудена да се крие от папарпаците с фотоапарати. Закрива лицето си, защитава детето си. Не иска да медийна хапка еднодневка.
Страхува се да мине край павилион за вестници, за да не прочете някое заглавие с еднометрови букви за себе си и Чочо. А те са много. Макар тя да е дала само две интервюта... Боли я! Тежи й.
Даниела - отдадена на точните науки, инженер конструктор в метрото, и бохемата Чочо Попйорданов се познават още от ученическите си години. Луди, млади, влюбени, пътищата им се разделят.
Чочо Попйорданов, един от най-обичаните български филмови и театрални актьори, загина нелепо дни след кончината на майка си.
Актьорът преживява
драматични любови, събира се и се разделя с едни от най-ефектните жени в артсредите - съпруг е на Хилда Казасян, на Йоана Буковска. Едната има кариера на певица, има и бизнес с ресторанти. Другата е щастлива майка на близнаци, театърът я чака с разтворени обятия, сигурен в таланта й. Киното я иска...
А Чочо? Той е този хъш, който пресича Дунава по ледените блокове. Той е Македонски. Продължава напред. И отново среща Даниела Мирчева. Заедно откриват радостта да са един до друг, рамо до рамо, да се докосват и обичат, да бъдат щастливи сутрин над чаша споделено кафе.
Намират се пак. Знак на съдбата. Обичат се. Решават да си осиновят дете. Със сигурност искат дъщеричка! И със сигурност тя ще се казва Екатерина - две мнения няма. Това е името на майката на Чочо - лекарката Катя, спасила стотици, която благославяли всичките й пациенти. Която Чочо боготвори.
Но у нас това не е нито лестно, нито бързо. Двамата тръгват по бюрократичните мъки. Имат обаче късмет! Виждат точното дете. Своето дете. Тяхната дъщеричка. Тяхното Кате!
Чочо е във възторг. Той мечтае, той знае, че това е неговото малко голямо момиче. Заедно ще пътуват, заедно ще танцуват. Тя, стъпила на неговите крака, ще се носят в шоколадовата музика на тангото, край тях ще искрят фойерверки от смях... Тя ще е принцесата, а той бащата, който ще недолюбва нахалните принцове, кандидати за ръката за неговата красавица... Не, няма да я даде така лесно. Мечти, мечти, които споделя заедно с Даниела. Уви...
Чочо Попйорданов загубва майка си. Някак нейният край белязва и живота му. Двамата с Даниела отиват да посадят лилави петунии на гроба й. Време било да се помисли и за паметник. И Чочо тръгва да види перспективата. Колко да е висок, как да изглежда. Върви назад, мери с ръце какво да положи на гроба на майка си, дали ще е достатъчно, дали ще е видимо, дали ще е достойно. Отстъпва крачка и крачка назад. Явно още не улавя ракурса. Последната крачка... В нищото. Зад гърба му е бетонна яма... Пада. Ударът е смъртоносен. В главата. Случва се на 5 май, по Великден... В резултат на травмите изпада в кома. Има тежка двустранна мозъчна контузия, двустранно счупване на черепните кости, вътречерепен хематом, счупване на черепната основа, контузия на белия дроб и едно счупено ребро.
А бе само
на 48 години...
Болката е ужасна и няма да мине...
А са оставали само 5 дни преди Катето да влезе в неговия дом. Обичана, желана, мечтана. Да има татко, който вече я обича. Момичето на татко. Даниела обаче решава да предприеме тази крачка. В името на мечтите и на двамата да чуят детски смях, да бъдат отново заедно в мечтата. И сега, 3 месеца по-късно, тя се бори, воюва и обича едно копие на Чочо, което й дава желание за живот и смисъл да се буди сутрин и да продължава напред.
Катето е друга зодия - Водолей, не е експанзивната и искряща от идеи, шантавщини и хрумки зодия на баща си - Близнаци. Но познавачите знаят - Водолеите са другото “аз” на Близнаците - едните хвърчат като цветни балони във въздуха, а другите “давят” идеите им във водопади и правят намеренията им блестящи. Това е щяло да бъде и бъдещето на баща и дъщеря Попйорданови - тя,Катето, да сваля татко си на земята, а после двамата заедно да фантазират как ще полетят със златна ракета в облаците и ще стигнат звездите.
Сега Даниела има проблем! Да махнат памперса, да “обикнат” гърнето. Хлапето с ужас реагира на това да седне на цукалото. Явно лелките в детския дом, където са минали първите месеци от живота й, само за това ги е било грижа - да привикват питомците си да не правят това-онова в гащите. На главите им са десет-двадесет попикани дечица. Следват команди: “Седни! Пишкай! Няма да ставаш! Натискай гърнето!” Кой да им се сърди при тази ситуация, но в малкото мозъче това вече е реакция. Ще се преодолее. Помагат всички около Даниела. Скоро няма да е проблем.
Сега около Катето
е заекът Байко -
той гризе морков и й препоръчва витаминозен сок, а не да яде само спагетите, които обожава. Тук са мечокът Мишо, жирафът Жиро, зебрата Йоана, лисицата Хитрана и още куп плюшки, за които Даниела измисля специлни приказки. Не че вниманието да Катето може дълго да се задържи, но се опитват да играят. А иначе най-лесното изречение е: “Хайде на разходка!” Катето е винаги готова. И друго! Винаги е готова да й разказват приказки.
Даниела съжалява
за едно -
малко са били срещите между дъщеричката им и Чочо. Но такъв бил правилникът. А той така копнеел да погали детето! Детето, което си избрал и припознал за своя сродна душа, познал я, още когато я видял, усетил вибрациите...
“Не може да седи на едно място. Наистина е като него - същински живак. Трудно може да й се прикове вниманието. Но ако й се пее... Тогава се укротява. Притихва. Заслушва се и май си тананика. Поне за няколко минути. Редувам “Зайченцето бяло”, с “Тръгнал кос, гол и бос...” и други песнички. Тогава е щастлива.
Даниела има уговорка с фирмата, с която е в контракт. Движи делата от вкъщи и се грижи за Катето. Разбират я. Сложна е обстановката с отпуска по майчинство, когато си с осиновено дете.
“Не е честно, просто не е честно. Но това й остава, да се гордее с баща си”, с тъга казва Даниела.
Убедена е, че трябва да гледа напред, че това би било желанието и на Чочо. Докато говорим, се чува гневен гласец: “Не, не, не...” Малката Попйорданова проявява характер. Просто желае пак да излезе на разходка. “Кипи от енегрия. Усмихната е като Чочо”, споделя Дани.
“Тя ми е спасението.
Не мога и не мога
да го прежаля. Боли Много и страшно боли! Не разбирам,че го няма. Не разбирам защо го няма. Защо? Просто сърцето кърви... Не е честно. Не е честно...”. Дани е неутешима, а Катето е нейната връзка с Чочо. Тя наистина е найното спасение.
Иван Попйорданов - бащата на актьора, приема съболезнования от Хилда Хазасян. На заден план е Даниела. СНИМКА: ПИЕР ПЕТРОВ
После Катето се усмихва и започва друга история. Чочо винаги е имал любими животни. И кучето, и котката са много смешни с бебето. То ги дърпа за опашките, а заедно се търкалят от смях на пода. Кучето сериозно я пази. Катето си дава с охота играчките. Хвърля им ги. Боричкат се на пода. Любимите хора и животни на Чочо.
Заедно. Но без него...
“Така ще бъде. Много е празно. Ще се справяме двете. Аз и Катето. Ужасно е, че го няма, но съм сигурна, че ще й помага там някъде отгоре. И все и все се питам, защо си отиде толкова рано. Знам, казват, утешават ни, че господ прибира тези, които обича. Но защо не обича и нас, тези, които оставаме да страдаме, които искаме да имаме около нас своите любими хора”, пита се Даниела.
На нея и Катето им предстои приключение по правилото на англичаните - три дни без памперси. Ще бъдат двете заедно на семейната вила в Созопол и се борят заедно със страховете си.
Усеща духа на Чочо около себе си. И най-вече, когато е в театъра. 200-ото представление на “Хъшове”. Посветено на Чочо. Всички пеят “Бел кон... Ех да имам, туй що немам...” и гледат нагоре, към небето. Даниела поднася кошница с цветя за трупата. В този момент от нея пада една роза. “Това беше цветето, което Чочо поднесе на колегите си. Той беше горе. Той ги гледаше и им ръкопляскаше”, убедена е Дани. А актьорите имали специален подарък за малката Попйорданова. Хлапето облякло мъничка бяла тениска, на която пишело “Хъшъ”. И така станало най-малкият поборник в командата.
“Надяваме се Катето да израсне едно добро същество. Обичаме я. Всички ще се грижим за нея. Дано да има късмет в живота”, казва Иван Попйорданов, бащата на Чочо. Той също е измъчен от медийния шум, от клюки и инсинуации. “Просто се нуждаем от малко тишина, семейството ни моли за милост”, казва той. Човекът, изгубил за дни и съпругата си, и единственото си дете.
Позволихме си
един подарък
Понеже Дани сподели, че Катето обича приказки, помолихме големия писател Валери Петров да й подари книга с автограф от името на “24 часа”. Маестрото, който в момента е със семействто си на почивка във Варна, прие с удоволстние и е подготвил да подпише за нея едно великолепно издание на своите “Пет прикказки.”. В една от тях героинята е Лилето. Защо пък до не и Катето? Какво ли ще й пожелае на титулната страница вълшебникът Валери Петров? Със сигурност ще й подари вълшебно златно ключенце.
Дани моли, наистина моли, да не публикуваме снимка на Катето. Правим го, защото иска те двете да останат насаме с Чочо.
