ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато слушах Бойко Борисов да занимава „простолюдието“ с проблема кой го е подслушвал как уринира, се досетих,че той се опитва да подражава на Тодор Живков при неговите срещи с народа.
Само че разликата е огромна. Тодор Живков наистина произхождаше от тази среда и не се затрудняваше да се държи като „човек от народа“, да намира общ език с обикновените хора, да се шегува с тях и дори да се самоиронизира. Борисов презира тълпата, той се отнася към нея с типичната за мутрите надменност към „простаците“, които не са съумели да се подредят в живота. И за да се доближи до тях, докато му направят някоя снимка за предизборната кампания, той започва да им говори просташки, въобразявайки се,че така е по-разбираем и харесван. Нали си спомняте изреченото от него „Вие сте прости, и аз съм прост“. Хората,за сведение, не са прости, но никак не са сигурни за него, когато им говори за „пикаене“.
След като от дълго време не беше давал интервю по телевизията, сигурно мнозина са очаквали „великденската” му поява по една телевизия. Може би в този толкова специален ден за народа ни той щеше да се покае за деянията си, да поиска прошка от излъганите и изтормозени хора, да обяви,че се разделя с изкаляния от главата до петите свой заместник, да подаде ръка на политическите си опоненти за провеждането на честни избори. Може би,но не! Трибуната и денят на богоподобната поява не бяха избрани случайно. Не можеше да се очакват никакви изненади, вестници не излизаха, поне 24 часа това събитие щеше да доминира над всичко останало. Борисов въобще не е разбрал, че хората вече не му вярват и не се страхуват от него. Вместо покаяние, той се опита сам да измъкне себе си за косата по подобие на барон Мюнхаузен.
Единственото признание, което направи, беше, че по време на своето управление са били „горделиви“.Само това! Борисов и неговото обкръжение - това не са мъже,за каквито се представят, не са пичове, не са мачовци, юнаци и победители. Те не изпитват срам,не се извиняват за нищо. Оказаха се жалки страхливци и подлеци, които се повличат надолу един друг, когато изпаднат от кюпа. И всички са взаимно зависими, така е изградена партията им. Като шайка,като глутница. В опозиция те не могат да съществуват. Ако изпаднат от властта, губят всичко,много е вероятно някои да попаднат зад решетките. Мирослав Найденов предаде Цветанов, Цветанов утре ще предаде Борисов,ако той си позволи да го отстрани. Въпреки демонстрираното им приятелство, Цветанов му отправи недвусмислено предупреждение,като обяви,че всичко е съгласувал с премиера.
Така че, не стана ясно как така Борисов има пълно доверие на бившия министър и в същото време вярва и на прокуратурата.Разбра се само,че очаква прокуратурата да промени становището си относно Цветанов. Вместо да разчисти цялата вмирисана история, Борисов наивно се опитва да отклони вниманието по второстепенни въпроси.Същинският въпрос е какво е говорено, а не кой е записал разговора.Защото разговорът на тримата е по същество заговор срещу правовата държава. Нарушен е не само Наказателният кодекс, но и конституцията. Да не говорим,че тази шайка компрометира цяла България пред Европа.Може ли това да им бъде простено? Защо ще им позволяваме да повличат и цялата страна след себе си. Вместо да отправи някакво съществено послание само една седмица преди изборите, Борисов ни занимаваше с клюки, сплетни,телевизионни „прозрения“ и медийни подозрения.Слави Трифонов го мразел,защото не получил някакъв парцел, „Лице в лице“ работи против него,защото продуцентът Пръмова е роднина с Кунева,имало сценарий за неговото очерняне чрез медиите, Станишев да не забравя за „изгубените“ документи и т.н. все от този род.Защо такъв елементарен подход?Нима наистина няма какво да каже? Посланието на Борисов,което би трябвало да върне доверието към неговата партия, разчита предимно на лумпенизираната част от населението. За това през последните години така старателно опростачваха нацията, занимаваха ни с чалга, вулгарни риалити, турски сериали, насаждаха възхищение към мутрите и мутресите, внушаваха ни преклонение пред грубата сила, насилието, грабителството, тарикатлъците.За да виждаме днес в Бойко Борисов олицетворение на мутренския идеал. Мъжът,за когото държавата е средство за обир,за плячка.До къде са успели в зомбирането на иначе будния ни народ, аз не знам.Но от това зависи дали ще дадем път на диктатурата или ще си върнем правовата държава.
За пръв път от началото на прехода този въпрос е поставен отново така остро. Оставането на ГЕРБ на власт означава хаос и анархия в началото,а след това полицейщина, „твърда ръка“ и диктатура под камуфлажа на парламентарната демокрация.Нещо като Беларус, като азиатските републики от бившия Съветски съюз. И обратно, победата на демократично мислещите хора, носители на европейските ценности, готови да се обединят в името на една национална програма,ще поведе страната ни към едно по-спокойно,сигурно и нормално бъдеще. Посланието на Борисов разчита, разбира се, и на „контролираните гласове“,както ги определи Иван Бедров.Това са обвързани с ГЕРБ държавни чиновници, служители на зависими от властта фирми, като тези от „Титан“,които отиват под строй на „спонтанните“ митинги на ГЕРБ.Както ходеха и при Кадафи.Такива „привърженици“ на един режим първи се разбягват,когато се разклатят устоите на върхушката. Очакваше се в това интервю Борисов да отправи публична оферта към бившия президент Георги Първанов.През тази кампания Цветан Цветанов и Първанов на няколко пъти действаха координирано в кампанията срещу БСП.Само преди няколко дни те отново се изявиха в синхрон. Първият атакува фронтално,а вторият - в гръб. В интервю пред в. „Труд“ Първанов злостно нападна своята партия, бореща се да спечели изборите: „БСП не успя да създаде подема,който съпътства всяка опозиционна сила,няма въодушевление“.
От Балчик се „включи“ опозореният шеф на щаба на политическия противник: „След изборите ще настъпи отрезвяване, а тепърва БСП ще трябва да се справя с вътрешнопартийните си проблеми“. Само са пропуснали да напомнят отново,че ако с общи усилия провалят БСП на изборите и Първанов я оглави или поне разцепи,тогава може да управляват заедно.В сегашното си интервю Борисов не отговори ясно на зададения му за тази цел въпрос.Може би не иска да разкрива,че е в ход координиран заговор с Първанов. Разбира се, лидерът на ГЕРБ щеше отново да блъфира.За него не представлява никакъв морален проблем да излъже цялата нация и после да се разсейва.Както в залата на парламента и от екрана на телевизиите обвини един партиен лидер /Ахмед Доган/, че готвел атентат срещу него.
Когато се доказа,че това е лъжа,не последва нищо,нито извинение,нито съдебна отговорност за клевета. Не го направи и сега.Както и Цветанов се закле пред цялата нация,че ще напусне политиката, ако се докаже,че е нареждал незаконни подслушвания И сега се влачи като наакан хулиган из цяла България да агитира, внимава да не мърда, за да не мирише. Борисов търси подкрепа сред онези представители на традиционната десница,които все още живеят в 90-те години на миналия век и заслепени от пещерния си антикомунизъм са готови да приемат една диктатура от типа на описаната от Джордж Оруел.Голяма е отговорността на десницата в този момент, историческа.Българската десница е дал много на страната си,но е правила и много стратегически грешки,които доведоха до упадъка на демократичните институции.Много е възможно и сега,особено след изборите,да й се наложи да направи своя избор.Ако тя смята,че са и по-близки идейно изпълнителите на потресаващите „диалози на властта“,това ще я повлече завинаги в тинята на политическата ни действителност.
Сигурно за мнозина от демократично мислещите хора от десницата е трудно,може би и невъзможно, да изберат да гласуват за БСП. Но всеки глас, даден за по-малките партии,може да се окаже загубен глас.Така се стекоха обстоятелствата, че за да бъде свален със сигурност ГЕРБ от власт,трябва да се гласува за БСП. Ако пък лидерите на традиционната десница мислят по-дългосрочно, би трябвало да са наясно, че една победа на ГЕРБ ще я затвърди като единствен представител на десницата завинаги, а техните партии ще отидат в небитието.И обратно,като опозиция на едно ляво управление,десните партии могат да се консолидират.
