На бул. "Черни връх" бе извършен опит за умишлено убийство! Ако не беше ПИК, биячът щеше да си пие уискито и да се хили. Сега е в ареста. Да видим има ли правосъдие
Последвайте ни в Google News Showcase
Обществото загуби доверието в журналистиката. И има защо. Занаятът, уважаван някога, се поквари. Репортерът се превърна в пиар на работодателя си. И няма как, трябва да се оцелява. Един уважаван колега, Мартин Кръстев, умен и спокоен, уравновесен, кадърен, наскоро увисна на въжето. Не издържа. Много други се продадохме.
Вчера обаче за мое огромно изумление видях истинската роля на журналистиката. В агенция ПИК. Демонстрираха ми я моите нови колеги. По странно стечение на обстоятелствата катастрофата и зверският побой стана току под прозорците на редакцията. Сякаш провидението каза: хайде да ви видя сега колко сте извънредни, ексклузивни, първи, само и прочие агенционни хватки.
Агенцията обаче показа не само че е ексклузивна, но и че в нея работят хора с будна гражданска съвест. Колкото и клиширано да звучи това.
Още щом се чу страхотният удар от катастрофата между джипа и хондата, всички се залепихме на прозорците. И тогава видяхме нещо ужасяващо, по-грозно, по-страшно от смачканите коли. Двамата ударени шофьори скочиха на виновния шофьор и го биха като животно. На почивки. Само се сменяха, за да им отпочинат юмруците. Единият, очевидно опитен уличен боец, първо му дръпна ризата нагоре, за да му блокира ръцете, и после безмилостно го заудря. Виновният се строполи, подкараха го с ритници. По чудо не го убиха. А вътре в колата му бяха жена му и детенцето му. Всичко стана пред очите им.
Наоколо имаше хора. Не казвам свидетели, защото когато дойде полицията никой не застана с лицето си и не потвърди, че освен катастрофата е имало и жесток побой. Че е имало опит за предумишлено убийство. Имаше хора, които гледаха побоя страхливо и безучастно. И по същия начин си извръщаха главите, когато дошлите тв репортери ги питаха какво са видели.
Разказвам детайлно всичко, защото ако не бяха моите колежки Цани, Гери и Роси, биячът нямаше сега да е в ареста.
Цани го снима как бие, а Гери записа нахалното му изявление, че не си спомнял да е удрял някого. И кръвта, с която беше оплискан, била от жена му. Роси извика полицията.
Ако не бяха Цани, Гери и Роси, ако не беше ПИК, двамата щяха още вечерта да си пият уискито и да разказват на приятелите си как един идиот ги засякъл на пътя и те после го пребили.
Сега нас ще ни разнасят като свидетели по съдебните заседания. Накрая знам какво ще стане - снимката не е доказателствен материал, а ние сме гледали от твърде далече, за да разпознаем със сигурност извършителя. И той ще бъде обявен за невинен.
Както и да е - Цани, Гери и Роси, си свършиха работата. Показаха на всички какво става посред бял ден в България. Биха алармата, не се уплашиха. Оттук нататък думата имат държавните институции.
За жалост им нямаме особено доверие. Дано ни опровергаят.
