НА ВНИМАНИЕТО НА ГЕН. МУТАФЧИЙСКИ: Защо мярката с КПП-тата е повече опасна, отколкото полезна
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От днес на всички входно-изходни точки на областните центрове в страната са създадени Контролно-пропускателни пунктове, които ще следят за преминаването на автомобилите от една област в друга. Или иначе казано - ако искате да дойдете от Перник в София или обратно, ще трябва да предоставите сериозно основание за своето пътуване - настоящ или постоянен адрес в съответната област, служебна бележка от работодател или медицински документ.
Работата на пунктовете започна в полунощ и в момента се проверява всеки един автомобил в страната, който тръгне да прекосява областите.
Мярката е с цел ограничаване на безцелното придвижване и е опит за ограничаване на разпространението на коронавируса в страната. От кратките наблюдения, които успях да добия за работата на КПП-тата, изглежда така, че тази мярка е по-скоро опасна, отколкото полезна.
И давам няколко примера за това:
1. В следващите няколко дни се очаква струпване на хора пред кметства и общини, които ще искат да си изкарат настоящи или постоянни адреси, за да могат да минават от една област в друга. Днес кметството в село Владо Тричков край София обяви извънреден работен ден в неделя, за да може всички хора, които са с адреси в столицата, но имат вили или си живеят в селото, да си извадят адресни регистрации. Владо Тричков според статистиката е с население от около 1200-1300 души, но през лятото достига до над 3500 според местните жители. Струпването на дори 10% от тези, които нямат адресни регистрации, ще предизвика хаос в кметството и ще увеличи в пъти риска от разрастване на епидемията. Все пак всички тези хора, които ще искат да променят адресите си, ще хващат една и съща химикалка, ще сядат на един и същи стол, ще пишат върху една и същ маса. Може ли едно малко кметство да осигури нужната дезинфекция, ако в рамките на няколко часа минат 200-300 души? Не се ли застрашава така и животът на служителите в ЕСГРАОН и на кметовете, които ще работят със стотици граждани за кратък период от време?
2. Днес бях спрян на КПП на една от входните точки в София. Проверяващият полицай носеше маска, но не и ръкавици. При подаване на документа за самоличност, той го взе, за да го провери. Ако някой от десетките хиляди шофьори, които ще бъдат проверявани ежедневно или някой от проверяващите полицаи е заразен с коронавирус, дали проверките ще се извършват според всички мерки за дезинфекция, за да не се стигне до разпространяване на заразата?
3. Все още в София има хора, които работят и пътуват за работните си места извън столицата. Сутрин в града влизат хиляди автомобили. През КПП-то, през което минах, проверяваше един-единствен екип. В нормална ситуация през това КПП сутрин преминават хиляди автомобили. Заради извънредното положение те са в пъти по-малко, затова нека приемем, че ще минат 500 автомобила за времето от 07:00 часа до 09:00 часа. Ако средното време за спиране на автомобила и проверка на документите е 1 минута, това прави около 500 минути! Или между 8 и 9 часа чисто технологично време за проверка. След като през уикенда се образуваха километрични задръствания на определени КПП-та, в началото на работната седмица ситуацията би следвало да е е още по-драматична.
4. Не е ясно и какъв ще е ефектът от въпросната мярка по простата причина, че в момента така или иначе почти нищо в страната не работи, а хората пътуват единствено за да отидат на работа, да се приберат вкъщи или да видят своите най-близки, когато това е наложително. Защото едва ли има нормален човек, който би рискувал да зарази родителите си, нали? И тук давам още един пример - ако сме изолирали родителите си на село, извън столицата или големия град, където живеем, и те няма откъде или как да отидат да си напазаруват, кой ще им занесе храна? Дали полицаите на пунктовете ще направят изключение за нас?
5. Какво правим с болните и бременните, които се нуждаят от спешни грижи и се лекуват в големия град? Как линейка с тежко болен ще мине пред километричната опашка, когато и в двете посоки на тесния еднолентов път има автомобили? Как ще закарам бременната си приятелка в болница, като адресите ни са в две съседни области? Колко време ще висят в задръстване бусовете, превозващи хранителни продукти, след като за тях няма специално обособена лента и също се редят на опашки? Как ще се проверяват междуградските превози и ако случайно хората нямат бележки, къде ще ги свалят и как ще се придвижат обратно до вкъщи?
5. Суматохата, паниката и стресът. И докато до вчера хората, всеки по своя си начин, се опитваха да привикнат с наложените мерки, тази допълнително увеличава суматохата, паниката и стреса. Сега не сме сигурни дали ще можем да отидем на работа, дали ще можем да видим близките си, любимите си хора, които случайно имат различни адреси от нашите. Не знаем как ще се приберем в родната си къща, защото сме си сменили адреса. Чудим се дали бабите и дядовците ни ще могат да си подсигурят всичко необходимо без наша помощ. Или идва страхът, че отивайки да се редят на опашка пред магазините, има по-голям шанс да се заразят, отколкото ако ние им занесем продукти и им ги оставим, без да рискуваме здравето им. Дори оставяме на страна всички напрегнати спорове, които ще се водят между гражданите и служителите на реда и ще доведат до допълнителни проблеми и за двете страни.
Да, мерките на властта трябва да се спазват. Но те могат и трябва да се преосмислят, когато има опасност да донесат противоположен ефект. Защото сме изправени пред още една криза - емоционална. И както мой близък каза: "Случващото се ще го помним винаги, както и нашите прародители никога не са забравили войните и последствията от тях." Затова нека не стресираме допълнително хората и нека не създаваме излишна суматоха. Защото кризите и войните идват и си отиват, но спомените и последствията от тях остават.
