Последвайте ни в Google News Showcase
На 25 май 2016 г. на мило тържество на пирса, или кея, както казват сухопътните плъхове като нас, на Евксиноград беше поставена паметна плоча за „100 години подводно плаване в България”. Надписът на нея гласи: "Тук на 25 май 1916 г. бе положено началото на българското подводно плаване". И, както е редно, на една паметна плоча трябва да има още една дата. Тази дата е 1 ноември 2011 г., когато е бракувана последната от четирите ни подводници "Слава".
С една дума, приключихме със задкулисието. Стига с работи под масата, под чаршафа, под водата… Целият ни флот трябва да е явен, да се вижда. Това се нарича прозрачност.
А ако не се вижда, то е защото го няма.
Лани проф. Веселин Пейчев от Института по океанология към БАН спомена между другото, че са много горди с тяхната миниподводница. „Нека не забравяме, рече професорът, че миниподводницата е не само наша, но и национална гордост. След бракуването на подводния флот на ВМС това е единствената останала българска подводница…”
Защо е единствената е дълга и широка. Краткият отговор е: заради тези, които ни управляваха последните 26 г. И понеже продължават да ни управляват, та допускам като напълно възможно в скоро време от Селскостопанската академия да се похвалят, че са много горди с двуплощника си – единствения останал български самолет. И от там до магарето е не повече от 10 г.
И така, под водата нямаме нищо. Над водата имаме малко повече, но не много – три фрегати тип „Уилинген” - „Дръзки”, „Верни” и „Горди” и стражевият кораб „Смели”. Е, има и малко лодки…
Малка България никога не е била морска сила, но днес самата дума „сила” звучи иронично. Което автоматически снема от дневен ред въпроса за създаването на общ боен флот на България, Румъния, Турция и Украйна в Черно море, каквото предложение, казват, бил направил румънският президент Клаус Йоханис. Можем да се включим само на вербално ниво, с идеи. Дето казва Остап Бендер: „От вас бензина, от нас идеите”. Било е време, когато България е имала няколко подводници. Но е минало.
Малко тъпо се получава. Нямаме с какво да участваме. Но пък, от друга страна, с това, което имаме, можем само да плашим гаргите, но не и да си пазим морската граница. Та се налага да се кооперираме с нашите съседи по море.
Но пък не искаме. Премиерът твърдо отказал на мамалигата. Страната ни няма да стане част от подготвения черноморски фронт срещу Русия и няма да участва в обща флотилия с Румъния и Турция, защото това би довело до военен конфликт, който той нямало да допусне.
Тук обаче се налага да направим едно уточнение. Това, което Борисов отказва, реално не съществува. Става дума само за предложение, направено в работен порядък от румънския президент пред нашия. Плевнелиев не съобщи за него, защото няма какво да съобщи. Нещото тепърва ще се обсъжда и решава и не се знае в какъв вид ще стане и дали изобщо ще стане. Но на премиера Борисов му се привидя топка за воле и се възползва. Даде спешна пресконференция и накара и президент, и министри да се почувстват като… Ще го кажа с думите на писателя Любен Дилов – „като пръднали в киното”. Извинете...
„Да изпратим корабите - военни, а не гранични, като флотилия срещу руските кораби, вече минава границата на това, което мога да допусна… Ако мои министри са давали напразни надежди, без да ме информират, ще ги пратя на корабите да воюват те…”
Ами ако е „ако”, защо бързаш да го съобщаваш? Защо първо не изчистиш акото, както правят добрите политици, и тогава да съобщаваш, ако е останало нещо за съобщаване?!
Умните глави веднага побързаха да коментират изказването на премиера, гаче на тях го е казал. Ама той не говори на тях. Той говори първо на Русия. В Москва трябва да чуят и оценят позицията му. И, второ, говори на простия народ! И му казва това, което тоя народ иска да чуе!
В историята се е наложило мнението, че народите са само жертви във войните. Но това не е така. Ако разгледате предисторията на всички големи военни конфликти, ще видите, че те винаги са предшествани от масово народно дрънкане на оръжие, провоенни демонстрации, закани към врага… Затова войните се делят на „популярни” и „непопулярни”. Една война с Русия влиза в раздела „непопулярна” война. Но я посочете Турция да видим…
„Аз искам, вика премиерът, в Черно море да виждам платноходки, яхти, мир и любов, а не по курортите ми да се разхождат мирни фрегати напред-назад…”
Курортите ми… Пресилено е малко. Освен ако не визира бъдеще време.
Известният „пасифист” Соломон Паси вика: „Извинявайте, но това не е изказване на министър-председател, а на председател на яхтклуб. И Украйна искаше туризъм и лодки в Крим, но получи военна инвазия. И Грузия е искала туризъм в Южна Осетия, но...”.
Политологът Огнян Минчев коментира създаването на общия флот така: „България няма да спечели нищо. Като страна членка на НАТО България би спечелила от нормален достъп на Алианса до акваторията на Черно море - нещо, което Турция блокира с аргументите на конвенцията от Монтрьо. България е суверенна държава и нашата сигурност е функция на българския национален интерес, а не на амбициите за турска черноморска хегемония. Но реакциите на българското правителство бяха неадекватни, емоционални и уязвими. „Не искам война" не е аргумент, когато трезво оценяваш предизвикателствата пред собствената си сигурност”.
Ако искаш мир, трябва да се готвиш за война. Щото мирът обича силните. Истина, известна на света отдавна. На четящия свят де. Щото се навъди и нечетящ…
Договорът за Черно море от Монтрьо (1936 г.) възстановява на Турция пълен суверенитет върху Дарданелите, Мраморно море и Босфора. Военни кораби могат да преминават само след разрешение от Турция, поискано 8 дни по рано. Военни кораби на държави, които нямат брегове на Черно море, не могат да надхвърлят 15 000 тона и могат да останат до 21 дни в него.
По време на конфликта в Крим Русия се позова на договора от Монтрьо и обвини САЩ, че фрегатата USS Taylor (FFG-50) е превишила престоя си в Черно море с 11 дни. За да се ориентирате какво значи тази забрана, ще спомена, че леките самолетоносачи са до 32 000 тона, а суперсамолетоносачите достигат до 70 000 тона. Така билетчетата им за вход в Черно море ги раздава Турция. И не е много щедра, ако и да е член на НАТО. Съседите малко погрешно смятат, че като държат входа, им се полага и цялото море.
И все пак, поне по отношение на Черно море, Турция е по-малката заплаха. Според капитан I ранг инж. Красимир Даскалов в момента съотношението на силите в Черно море било близо 5:1 в полза на Русия.
И понеже нали премиерът каза, че Русия никога не би воювала с България, с което влезе в доста сериозен конфликт с историческата истина, та да напомним един конкретен факт. Някъде четох, че по времето, когато Марин Райков беше служебен премиер, руският посланик Исаков поискал на брега на Шабла да се сложи паметник на руските подводничари. Райков, човекът, който фактически стои зад решението да се откаже на Москва въздушен коридор по времето на кризата в Косово през 1999 г., се съгласил. Само, рекъл, преди това трябва да бъде осведомено българското общество за факта, че същата тази подводница потопява български търговски кораб, чийто екипаж от български моряци загива заедно с транспортираните стотици еврейски бежанци от Румъния. И Исаков си тръгнал бесен и „с цвят на лицето, както се казва, хемороиден”.
Мирът е двустранен процес. Илиян Василев основателно пита знае ли Борисов как страната ни, член на НАТО, е дефинирана във военната доктрина на Русия. Едва ли като туристическа дестинация само. Макар че, както сме казвали и друг път, това за руснаците не е много важно. Те където и да отидат, пият като туристи и се държат като окупатори…
Елементарни неща, премиерът би трябвало да ги знае, ама знам ли…
Трябва вече да решим с НАТО ли сме или с Варшавския договор. Мислех си, че сме го решили, ама не би. Другарят Ленин казваше, че една верига се къса в най-слабото си звено. Засега това звено в НАТО май сме ние. И не само на военния фронт, ами, както се вижда, и на политическия. Борисов започна да се снишава по живковски. Навярно е усвоил уроците на правешкия полуинтелектуалец, докато му е масажирал ушите.
Струва ми се, че никога позициите на Русия в българската политика не са били толкова силни, колкото през втория мандат на Борисов. Както наистина сте научили, Българската православна църква отказа да отиде на събора в Кипър. Един акт, който наблюдателите определят категорично като подкрепа за Руската църква в битката й с Вселенската патриаршия. Добре го извъртяхме Вартоломей. Орден „Стара планина”, доктор хонорис кауза на Библиотекарския... А тя каузата пердута, наградите утешителни. Разбира се, Църквата е отделена от държавата. Но дали пък е чак толкова отделена?
Целия коментар и още интересни четива вижте само на Retro.bg!
