НА РЪБА: Ето какви ще са КАТАСТРОФАЛНИТЕ последици за България, ако Радев ни забута към излизане от ЕС
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Предизборните кампании традиционно имат характера на хипербола. Говоренето на опозиционните партии увеличава драстично мащаба на проблемите, а управляващите неистово изброяват успех след успех. Така по естествен път на повърхността избиват контурите на досадата, особено когато изборите се провеждат през няколко месеца.
Насред предизборния брътвеж е трудно да се прецени реалната ситуация, а вечната опозиционна теза, че България се намира в икономическа, ценностна и социална катастрофа, си пробива път между дебатите, атаките и контраатаките. Изводът, който предлага тази теза, е, че България е поставена на ръба и няма какво да губи.
Следователно изходът е прогнилата система да бъде разрушена до основи, защото няма как положението да стане по-зле. След разрушението то може да става само по-добро. Това е радикална революционна идея, чието осъществяване понякога изглежда примамливо, но дори в тежката политическа криза, в която се намира България, тя не получава достатъчно подкрепа. В противен случай формациите, които са я взели на въоръжение, като "Възраждане", "Величие" и МЕЧ, биха спечелили изборите. Към тях можем да присъединим и ПП-ДБ и Румен Радев, които, без да предлагат пълно разрушаване на системата, все пак нанасят своите удари по нея в името на сплотяването на твърдото ядро.
Най-силната гаранция за осъществяването на една катастрофа е самозаблудата. Самонадценяването или самоподценяването се дължат на подобен тип мислене, което се превръща в реалност в главите на говорителите си. Увличането на множество хора в самозаблудите на собствените им лидери води до цялостно сбъркани движения във времето и пространството, които завършват с всеобщ крах.
Да повярваш на собствената си пропаганда е гаранция за крах, защото това означава да решаваш проблеми, които не съществуват, и да не решаваш такива, които съществуват.
Например вярата на "Възраждане" в това, че Европейският съюз е най-големият враг на България и незабавното излизане от него е единственото решение на икономическите и социални ни проблеми, е предпоставка за крах. Няма нито едно доказателство за верността на изходната точка, че ЕС е виновен за всички наши беди, но върху тази въобразена основа се изгражда цяла въобразена конструкция, която отваря изход от реалността и води не към въобразена, а към реална пропаст.
Излизане от ЕС означава затваряне на границите, налагане на мита, спиране на каквато и да било помощ за изграждане на инфраструктура, рязко увеличаване на разходите за отбрана при срив на икономиката. Защото затварянето на европейските пазари не може да доведе до друго освен до икономически катаклизъм, а оттам до бърз срив на покупателната способност и фалит на икономическата инфраструктура, която е настроена за работа на европейския пазар.
Би могло да се напише цяла книга за катастрофалните последици от едно евентуално излизане на България от ЕС и апокалиптичната картина няма да бъде никак преувеличена, защото ние имаме какво да губим. Мащабът на една подобна катастрофа би бил много по-голям от мащаба на краха от 1989 година, защото ще паднем от много по-високо.
В същото време от другата страна на политическия спектър, докато заявяват своята проевропейска ориентация, ПП-ДБ обясняват, че живеем във времената на Жан Виденов. Казва го Мартин Димитров, който е сред икономическите експерти на формацията. Той явно се готви да прилага пазарни реформи в една пазарна икономика, която продължава да отбелязва икономически растеж, въпреки че страната за 5 години е била управлявана от девет правителства и предстои да бъде назначено десето.
Последното означава, че икономиката се е отделила генерално от политиката и не зависи от нея. Точно обратната е ситуацията в началото на 90-те години, когато големите държавни предприятия са изцяло зависими от политиката и всяка смяна на властта се отразява пряко на резултатите им. През последните години България беше приета в Шенген и еврозоната, като показателите й бяха оценявани не от управляващите, а от европейските партньори. И докато се оплакваше икономическият крах на България, европейската статистика излезе с информация, че страната ни е изпреварила по покупателна способност Гърция, Словакия, Унгария, Литва и Румъния.
За тези, които не вярват на статистиката, ще предложа един видим факт. Ако до влизането на България в ЕС имаше значима вълна от български емигранти в Гърция, то днес масовият случай е българите да са туристи, а не черноработници в южната ни съседка. Наред с това, въвеждането на еврото извади около 1 милиард лева спестявания, които бяха внесени в банките в края на декември миналата година.
С това спестяванията на българите в банките достигнаха сума от 100 млрд. лева. Но според Мартин Димитров живеем във времената на Жан Виденов, а Асен Василев вече чертае и резултата от тази въобразена ситуация, който се състои във въображаеми 121 депутати за ПП-ДБ. В крайна сметка, колкото е вярно, че живеем в 1997 година, толкова ще излезе и вярна сметката за пълното мнозинство на "демократическата общност".
Абстрактната заявка на Румен Радев и ПП-ДБ за смяна на модела трябва да бъде конкретизирана, защото априорното позициониране на този модел като лош по никакъв начин не гарантира, че следващият ще е по-добър. А ако просто ще се руши настоящата институционалност, то това не е смяна на модела, а е разрушаване на модела, което би създало повече проблеми, отколкото ще разреши. Затова, с риск да излъжат собствените си избиратели, определени формации е по-добре да не изпълнят предизборните си обещания, отколкото да ги изпълнят.
Създаването на илюзорна действителност, подхранвана от системно надценяване или системно подценяване на българския потенциал, е възможно най-голямата грешка, която могат да направят лидерите на различните обществени групи. Автоматичното привнасяне на чужди модели - европейски или антиевропейски, които работят добре в различна от нашата среда, може да се окаже крайно неуспешно в българските условия.
Тоталното подражателство и тоталното отричане на външния свят може и да са ефективни методи за привличане на един или друг твърд електорат, но са дълбоко сбъркани модели на мислене в действителната политика. Те могат да гарантират единствено повърхност, под която не стои нищо. Да си въобразяваш, че можем да бъдем като Русия, е точно толкова сбъркан начин на мислене, колкото да се държиш, все едно управляваш Германия или Франция.
Липсата на внимание и задълбоченост по отношение на географията и историята на България е сред най-големите и традиционни недостатъци на българския политически елит. Оттам идват непрестанните аналогии с минали събития, които се пренасят автоматично в настоящето и на тази база биват поставяни различни неадекватни цели.
Неразбирането на миналото води до неразбиране на настоящето, а оттам бъдещето става непредвидимо. Аналогизирането на настоящето с Априлското въстание, Втората световна война, Студената война или зимата на 1996–1997 година може и да звучи вдъхновяващо, но е дълбоко сбъркано в същността си. То е симптом за липса на конкретни и реалистични цели в настоящето, каквито би трябвало да бъдат поставяни от политическите сили.
Може би този дефицит на оригинално и автентично мислене стои в основата на бързата поява и още по-бързото отмиране на толкова много партии за кратък период от време. Затова и големият проблем, който предизвиква хроничната политическа криза, се състои преди всичко в хроничната липса на интелигентност в българската политика. На този етап това заболяване изглежда трудно лечимо.
Тома Биков за "Филтър"
