145 години по-късно излиза готварската книга на Петко Славейков „Готварска книга на Дядо Славейков” на издателство „Милениум”
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Готварска книга на Дядо Славейков” е първата книга с рецепти в България. Тя е написана от Петко Славейков и е публикувана през 1870 г. в печатница „Македония” в Цариград.
България тогава е все още част от Османската империя. Също като другите книги на стожера на родната литература, и тази носи възрожденския дух и има за цел да съхрани традициите. По нея можеш да разбереш какво се е слагало на трапезата, какво са предпочитали да ядат българите по това време – поне заможните, и какви са заемките от турската кухня, които са оцелели и до днес. Писателят е ограмотявал и за чуждата кухня. Сега – 145 години по-късно, книгата излиза отново с логото на издателство „Милениум”.
Когато пише готварската си книга, Славейков е на 43 години. Той явно има особено отношение към храната – всеки детайл в готварската му книга е внимателно обмислен. Според него всяко нещо е важно – не само продуктите и реда на поставянето им в тигана или тенджерата, а и как точно се избират, как трябва да изглеждат, къде могат да се намерят най-добрите и дори как се хващат в ръка. Говеждото месо, например „когато е прясно, зрънцата му се виждат и стои някак си червеникаво, а тлъстината му бие на жълто. Кравешкото око стои малко по-стегнато и тлъстината му стои възбяла. Кога видиш месо да е тъмночервено и стегнато и по тлъстината му да има ципа, това показва, че или месото е вето и старо, или е от пустал добитък. Ако месото като го понатиснеш с пръст се издига и си иде на мястото скоро, то показва, че е добро и прясно, ако ли си остава мястото на пръста втрапено, то е старо”.
В книгата на „Милениум” цветистият език на Славейков е напълно запазен. „Въобще гъби, които имат добра миризма, са добри, а тези, които вонят, са лоши. Поръси малко сол на опакото на гъбата, ако стане жълта – мръсница е, ако ли почернее – добра е. Булото на лошите е пирпиляво и белизняво, като ги отрежеш – посиняват, а булото на добрите е червеникаво и дръжката им е бяла и корава”, съветва писателят.
От книгата можем да разберем как се прави сливовица, но и по-екзотичните портокалова, карамфилова и лимонова ракия, дори такива с маточина, джоджен, липа.
Дядо Славейков е сметнал за нужно да даде съвети и как да се оправи развалено вино или да се направи от бяло черно и обратно. Според книгата му може да се прави вино от праскови, сливи, стафиди, черници, круши, ябълки и бъз. В отделна глава е вкарана бирата, която писателят нарича пиво.
Някои от съветите са излишни в днес, когато имаме хладилник за съхраняване на продуктите, но пък ако машинариите се развалят, и имате подръка книгата на Славейков, няма начин храната ви да се развали.
Ето няколко рецепти на Дядо Славейков:
Холандска наденица
Надробяваме свинчко месо на дребно, подправяме го със сол и разни други подправки, според както си го искаме, и като го счукаме с чутура добре, правим надениците. След това сваряваме саламурата толкоз силна, щото да не потъва яйце в нея, и като изстине, натуряме вътре надениците. В тази саламура надениците могат да лежат около половин година, без да се повредят. За ядене тези наденици ги пържим в краве масло.
Пилаф с домати
Нарязваме на ситно 1–2 глави лук, които, като запържим доста с половин лъжица масло, туряме в тенджерата, подир изстискваме пяната на доматите и заедно с една мярка месна или вода и доста сол, като ги възваряваме, туряме една мярка умит ориз, който, като си дръпне водата, попарваме с възварено масло. Подир го поръсваме с пипер и го ядат.
Прости сарми
Нарязваме на ситно доста тлъсто месо, което омесваме добре с малко нарязан лук, умит ориз, сол, пипер и една чаша вода и го завиваме с лозови или с лешникови листа. Подир ги варим в една тенджера, без да туряме вода.
Наместо водата, която те ще пуснат от само себе си, туряме малко месна и го варим още малко. Като ги наредим в съдове, посипваме им канела.
Пълнени миди
Вземаме миди, колкото трябва, и като ги турим във вода, очистваме ги добре и отваряме широката им страна с един остър нож, без да откъсваме месото им от другата страна. Подир опражваме малко лук в масло и него запържваме заедно с чист ориз и стафиди с няколко чаши вода и като ги извадим от огъня, разбъркваме ги с малко бахар, канела, карамфил и пипер. С тази смес напълваме умерено приготвените миди, като ги затворим. Най-подир ги нареждаме в една тенджера, като им туряме вода, затисваме ги с нещо си и като затворим капака на тенджерата, варим ги на огъня.
