НА ХОД Е БОРИСОВ: Ще се докаже ли като гросмайстор на политическия шах след изборните победи на ГЕРБ. Най-важната партия предстои
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Отминаващата политическа година постави на изпитание не само последователността и принципността на партийните решения на ГЕРБ, но прибави нови отговорности и още по-голямо натоварване за победителите на изборите за 51-во Народно събрание.
Двете категорични победи на ГЕРБ на изборите на 9 юни и на 27 октомври не поставиха под съмнение последователността на твърдото ядро на партията, както и подкрепата на нейните нови членове и симпатизанти.
На парламентарните избори през юни 2024 година бяха избрани народни представители в 50-ия парламент. Изборите бяха предсрочни - в резултат на неуспешните проучвателни мандати (на ГЕРБ-СДС, ППДБ и ИТН) на президента Румен Радев. Изборите се проведоха заедно с изборите за Европейски парламент на 9 юни 2024 г.
Тогава партията на Бойко Борисов победи с 26,49 % (530 602 гласа) и получи 68 депутатски места. Втори се класираха ППДБ с 24,56%, трети - "Възраждане" с 14,16%, ДПС с 13,75%, БСП с 8,93%, изненадата на изборите "Величие" с 4,65% (с кратък парламентарен живот) и ИТН с 4,11%.
При тази разнородна парламентарна конфигурация преговорите за съставянето на кабинет отново се оказаха трудни, подложени на рискови компромиси и дълги разговори. Липсата на желание за диалог и надценяване на личното и партийно его на ППДБ, както и невъзможността да се проведе разумен и ползотворен диалог доведе до неуспешното гласуване на кабинета "Желязков".
Парламентът отхвърли на 3 юли проектокабинета с премиер Росен Желязков с първия мандат, получен от ГЕРБ. Така в пленарна зала не се стигна до гласуване на правителството изобщо.
68 гласа "за" от ГЕРБ получи Росен Желязков, заедно с 30 гласа също "за" от ДПС. Други гласове "за" Росен Желязков не получи и остана с 98 гласа.
Дебатът по предложеното от ГЕРБ с първия мандат продължи четири часа с един възлов момент, в който лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предложи неговото прекратяване като безсмислен и загуба на време.
Борисов направи процедурно предложение - "да се прекрати гласуването..., за да отидем да агитираме и да молим за прошка преди новите избори", призова лидерът на ГЕРБ.
След тази патова ситуация се стигна до служебния проектокабинет на Горица Грънчарова-Кожарева. Президентът извъртя поредния номер и отхвърли предложения състав с мотива "присъствието в него на вътрешния министър Калин Стоянов". Радев коментира, че оставането на Стоянов на поста му не може да гарантира провеждането на честни избори и призова Грънчарова да го смени. Тя обаче отказа веднага, на което президентът отговори, че няма да подпише указ за съставяне на нов служебен кабинет.
"Като одитор съм научена това, което говоря, да проверявам. Взела съм убедено решение министър Калин Стоянов да бъде министър на вътрешните работи", посочи Кожарева.
Тя отбеляза също, че натискът срещу нея е политически и бил в посока Калин Стоянов да не заема поста на вътрешен министър. Тя допълни, че е стигнала до избора на Калин Стоянов за вътрешен министър след разговори с него, с профсъюзите в министерството, както и с всички директори на областни и други дирекции на МВР, които са посочи аргументи в подкрепа на добрата му работа.
"Няма да отстъпя в момент, когато се прави опит за овладяване на системата. Признателен съм на колегите, че се противопоставят на безпрецедентната намеса на президентската институция в дейността на изпълнителната власт. Благодаря и на номинираната за служебен министър-председател Горица Грънчарова-Кожарева за гласуваното доверие", каза вътрешният министър Калин Стоянов.
Държавата бе поета от поредния служебен кабинет, оглавен отново от Димитър Главчев.
А България се изправи пред поредните извънредни парламентарни избори на 27 октомври за 51-во Народно събрание.
И този път безапелационният победител бе ГЕРБ с 642 931 гласа. Партията на Борисов спечели 24,71 % и 69 депутатски места, ППДБ - 37 народни представители, „Възраждане“ – 35, ДПС – Ново начало“ – 30 депутати, „БСП – Обединена левица“ – 20, АПС – 19, ИТН – 18, МЕЧ – 12.
Стартът на 51-ия парламент удари на камък с избора на председател. Едва след 11-ия опит на 6 декември и след гласуване на балотаж между Силви Кирилов и Наталия Киселова депутатите избраха Киселова. Тя събра 140 гласа "За". 93-ма депутати бяха "против", а нула - "въздържал се".
Разговорите между Радев и първата политическа сила ГЕРБ-СДС започнаха на 11 декември. Последваха разговори и с останалите парламентарно представени партии (без ДПС-Ново начало, към която държавният глава прояви лична пристрастност и неприязън като не я покани за диалог).
Календарната година обаче бе към края си, а времето за консултации и преговори - критично малко. Затова президентът обяви, че връчването на първия мандат за съставяне на правителство вероятно ще остане за догодина. Румен Радев заяви, че ще даде повече време на политическите формации за преговори.
"Няма уговорка за точно време или за точен времеви диапазон", коментира той пред журналисти.
От своя страна лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обясни, че е поискал от Радев допълнително време за консултации за съставяне на кабинет. Депутатът от ГЕРБ Росен Желязков също потвърди, че връчването на мандата ще бъде отложено за януари.
Радев аргументира решението си с това, че разговорите между политическите сили "вървят трудно", тъй като им е трябвало месец, за да изберат председател на Народно събрание.
Политическият диалог между ГЕРБ и останалите парламентарни партии започна веднага. Водиха са дълги разговори - по същество, по пера, по приоритети и принципи. ПП проявиха типичния си политически егоцентризъм и поставиха условия на Борисов за "санитарния кордон". Тонът им стигна кресчендо висоти, а наглото им поведение пред медиите учуди дори собствените им привърженици, несвикнали с подобно държание.
На ход отново е Бойко Борисов. Запознати с неговата политическа логика отбелязват, че и този път той ще остане верен на себе си - с принципен подход към избора на състав на кабинет, с подобаваща диалогичност и готовност за трудни, но необходими компромиси, за да бъде съставено най-накрая редовно правителство.
Ако успее да убеди и своите, и политическите си опоненти в тази необходимост и "надрастването на личното его", както самият той отбеляза, Борисов ще постигне поредната си победа. Този път не просто политическа, а морална и човешка. Защото парламентът действително трябва да заработи - с ефективно приемане на подготвените проектозакони и с най-важния акцент - гласуването на бюджета за 2025 г.
Пред дъската на политическия шахмат през януари ще застанат ключовите играчи. Предстои да видим как ще завърши тази гросмайсторска партия.
