Последвайте ни в Google News Showcase
Два политически форума в ляво – един краен резултат. БСП показва признаци за концентрация на вниманието си към предстоящите местни избори.
Но това става по такъв начин, сякаш не само историята, но и настоящето и бъдещето й принадлежат. Четири месеца преди изборите социалистите произведоха поредните критерии за оценка на кадрите си в местната власт и тези за номинация на новите. И, уви, въпреки може би несъмнената си стойност за партията, те останаха непонятни и ненужни както на актива й, така и на избирателите й.
Истината е, че на избори има само един доминиращ критерий – както за оценка на направеното, така и за постигане на нови мандати. Това е критерият – избираемост. Докато на Позитано гласуват за пореден път подробни и твърде обстойни критерии, по места картината не се подобрява: БСП няма разбирането, че местата в съветническите листи не са „топли“ местенца за партийната номенклатура да си осигури прилични доходи, нито че за да се кандидатираш за кмет не е достатъчно сам да се харесваш и обичаш. Нито да имаш достатъчно връзки и влияние да накараш БСП да те подкрепи.
И така, на пленум 4 месеца преди кампанията за местен вот, БСП успя да формулира послание към обществото, което гласи – знаем, че идват избори и започваме да се готвим за тях.
Късно. Отчайващо спокойно. С липса на енергия и хъс за битка започва тази подготовка. Ако съдим по проведения пленум, битка БСП ще даде, но към своите хора (примерът с атаката към Драгомир Стойнев) и ако някъде някой се сети, че има политически опонент в лицето на ГЕРБ и десните, то ще е резултат само на личната амбиция да постигне по-добър резултат на изборите. Не на ярка опозиционна политика и стил на поведение, зададени от центъра. Там цари доволство и спокойствие, ако съдим по парламентарното и медийното поведение на левите.
Имаше само едно нещо, което може да се определи като политическо – позицията по отношение на търсената от АБВ коалиция за местните избори. БСП отказа. АБВ обаче не се отказа. След драматургичната сценка тип самодейна читалищна пиеска, състояща се в подаване на оставка и преизбиране на Първанов – нещо, което беше ясно като сценарий още при подаването на оставката, в АБВ, нещата изглеждат по следния начин:
- Първанов, който прави сериозна заявка да заеме напълно опразнения терен на производство на политики в ляво;
- Парламентарна група, която ще продължи да си гласува и да се договаря с ГЕРБ;
- Структури по места, които са изпразнени както от влияние, така и от съдържания, защото са разкрачени между апетитите за власт в центъра и невъзможната опозиционна реалност в страната.
Изказаната критика към основни министри, формалната категоричност за позиция срещу санкциите на ЕС към Русия (това е като римейк на позициите на Първанов към членството ни в НАТО) бутафорните заплахи за подкрепата към правителството в Парламента – всичко това показва, че за разлика от БСП, АБВ вече прилага стратегия и подход към местните избори. Разликата ще е в поведението на центъра. Докато в БСП изглежда, че той е дистанциран, изпаднал в летаргия, то АБВ изцяло ще разчита на дивиденти от силна активност и пренасочване на авторитет от Първанов към местните им представители.
Разбира се, рано е да говорим за ясни предизборни стратегии, но все пак – основното вече може да се забележи. А то показва, че напрежение и противоборство ще има, но вътре – както в десницата, така и в левицата.
