ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В петък, 23 юли, в 18.00 часа местно време в цяла Германия отекна камбанен звън в памет на жертвите на водния ад от миналата седмица. Най-малко 170 души загинаха в придошлите води на реките, близо 150 са в неизвестност. Най-голямото природно бедствие в следвоенната история на Германия има обаче и политическо измерение броени месеци преди парламентарните избори.
Германия остава разделена, поне в климатично отношение. Суша и безводие застрашават реколтата в Източна Германия, а западната част на страната все по-често ще се бори с последствията от проливни валежи. Това е прогнозата на метеоролозите, която е известна отдавна, но след наводненията в Северен Рейн Вестфалия и Райнланд Пфалц тя придоби ново значение, а климатичните промени се превръщат в още по-важна тема, макар в Германия това отдавна да е така.
Меркел посети пострадалите от наводнения райони в Райнланд-Пфалц"Два въпроса трябва да разграничим един от друг. Първият е, дължат ли се климатичните промени на човешките действия? Този философски въпрос може обаче да изчака. По-спешният въпрос, на който трябва да си отговорим е, как да пригодим човечеството към климатичните промени? Няма никакво значение, кой ще спечели изборите наесен. Този въпрос не търпи отлагане, защото видяхме, че гражданската защита не сработи - 170 души загинаха, над 150 са в неизвестност. За мен като журналист е от първостепенно значение пълното разследване на причините за толкова много жертви. Как е възможно в Германия в 21-ви век полицията да се лута между останките от къщи в наводнени села и да не знае какво да прави, защото мобилните връзки са се разпаднали? Признавам, това са репортерски, а не философски въпроси. Сега е важно да разберем, къде се пропука системата, а не каква е причината за природното бедствие".
Въпросите на опитния телевизионен журналист Клаус Клебер засега нямат отговор. Но мнозина виждат паралел между пандемията и наводненията. Борбата и с двете кризи се спъна във федерализма. Има Федерална служба за гражданска защита, но спасителните акции са в компетенциите на провинциите. При борбата с Covid също е така - решенията се взимат уж от канцлера и премиерите на провинциите, но след това провинциите решават дали да ги спазват, или не.
"За наводнения, причинени от големите реки, каквито в Германия има много, сме добре подготвени", твърди Армин Шустер, който ръководи Федералната служба за гражданска защита:
"Изненадаха ни екстремните метеорологични явления като този потоп, който се изля за кратко време на малка територия. Преляха малките реки, дори потоци, които ние не следим. Десет дни след потопа в най-западните части на Германия не е ясно дали хората в неизвестност всъщност са живи и здрави, но не могат да се свържат с близките си и властите, защото се срина мобилната мрежа? От Федералната служба за гражданска защита признават, че подготовката на населението за реакция при природно бедствие е занемарена".
"Опасявам се, че никога няма да можем да сме подготвени за такива природни катаклизми. Тези наводнения са природно бедствие. Климатичните промени са факт. Сега имахме огромно количество валеж, предишни години имахме нечувана суша", предупреждава Юрген Янсен от Института за изследване на водните басейни към университета в Зиген, в провинция Северен Рейн Вестфалия. С поглед напред Янсен дава препоръка какво да се промени:
"В застрашените райони, където реките могат да излязат от коритото си, трябва да се промени строителството, или изобщо да се забрани. Колкото по-малка площ оставяме на реките, толкова по-висок е рискът водите да ни залеят. Но промяната изисква време и търпение, няма да стане от днес за утре".
