Навършват се 97 г. от рождението на "продавача на надежда" Джани Родари
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
97 г. от рождението на великият детски писател Джани Родари се навършват днес. Негова е крилатият израз: “В действителността може да се влезе през главния вход – казва по-късно писателят, но за децата е много по-забавно, когато влязат през прозореца.”
Джани Родари е работил като начален учител. Той не притежавал специално образование, но имал талант да общува с децата. Често им разказвал измислени от него истории. Малчуганите посрещнали с възхищение новия учител. Джани Родари поднасял учебния материал под формата на игра
През 1970 г. писателят е удостоен с престижната награда „Ханс Кристиан Андерсен”, която му носи световна известност.
През 1951 г. излиза първата стихосбирка на Родари – „Книжка със смешни стихотворения” и „Приключенията на Чиполино”. Някои от най-знаменитите му произведения са „Приключенията на Лукчо”, „Приказки по телефона”, „Продавач на надежда”, „Пътешествието на синята стрела”, „Джелсомино в Страната на лъжците” и много други. Джани Родари си отива от този свят на 14 април 1980 г. в Рим след тежко боледуване. Но литературата му остава любимо четиво на няколко поколения малки и пораснали деца.
Ето някои от най-великите мисли на Родари и емблематичното му стихотворение "Продавач на надежда:
„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“
„Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за да влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“
„Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.“
„Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал…познайте какво?
Надежда! Надежда за всички.
“Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!”
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.”
