ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Над 130 партии могат да се явят на изборите тази година. През 2019 г. ще се проведат местен и европейски вот. За сравнение, за местните избори през 2015 г. документи в ЦИК подадоха 81 партии и три коалиции, съставени от общо 11 партии. Отказана беше регистрация на 10, останалите 82 взеха участие във вота.
136 партии са вписани към момента в регистъра на Софийския градски съд (СГС). А 137 формации подадоха навреме и според изискванията годишни финансови отчети за 2017 г. в Сметната палата. Още три внесоха редовни документи със закъснение.
Срокът за политическите формации да се отчетат за 2018 г. изтича на 31 март т.г. Годишните отчети, участие на избори поне веднъж на 5 години и провеждане на конгрес поне веднъж на 5 г. са единствените законови изисквания към партиите, за да се водят действащи.
Рекордни 30 партии са разпуснати от СГС през 2018 г., показва проучването на "Труд". Началото беше дадено с първата партия на Веселин Марешки – "Национално движение за свобода и демокрация" (НДСД), която нямаше дейност. Тя беше заличена по искане на прокуратурата след обжалване с решение на Върховния касационен съд от 7 февруари м.г. Марешки като лидер на две партии едновременно е в нарушение на закона.
След този случай от държавното обвинение съставиха списък с 33 фантомни формации, които подлежат на закриване: 31 – заради неучастие в избори повече от 5 години и 2 – заради неподаване на годишни финансови отчети в Сметната палата две последователни години. Инициативата, подета след няколко години занемарен контрол, беше обявена на 31 юли 2018 г. и пет месеца по-късно е на финалната права. 29 партии от списъка вече не съществуват в правния мир, една извън набелязаните се самозакрива (виж таблицата долу).
Последните дни изтекоха и за четири от пенсионерските партии, които така и не успяха да се обединят – ”Движение "Народен юмрук", "Единен пенсионерски съюз", "Обединена партия на пенсионерите в България" и "Партия Движение за социална солидарност".
Заличена е свързаната с бившия депутат от ДПС Петър Ангелов и с покойния Павел Чернев – "Партия за хората от народа". През 2018 г. дойде и краят на екзотични формации от 90-те години като "Съюз на демократичните партии и движения ЕРА-3", и на такива от новия век като "Партия на либералната алтернатива и мира" (ПЛАМ).
По закон при прекратяване от съда имуществото на партията се одържавява. Държавата отговаря за задълженията на закритата формация до размера на полученото имущество.
Само дванадесет от многобройните формации, регистрирани през 1990 г., когато беше възстановена многопартийната система, продължават да съществуват до момента. Това показват данните в регистъра на политическите партии на Софийския градски съд. Те са (по реда на вписване от съда): Демократическата партия, БСДП, Зелената партия, Радикалдемократическата партия в България (РДП), БСП, "Български национален съюз нова демокрация", БЗНС, "Български демократически форум" (БДФ), "Политически клуб Екогласност", ДПС, "Българска комунистическа партия" и "Българска работническо-селска партия".
От създадените в последното десетилетие партии 43 се водят действащи. Тенденцията в последните години е към намаляване: през 2013 г. и 2014 г. са регистрирани по 7 партии, през 2015 г. и 2016 г. – по 3, през 2017 г. – 2, през 2018 г. – 4.
