ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Според проучване на Австрийския интеграционен фонд (АИФ) 22,3 процента от населението на Австрия са родени в чужбина, съобщава информационната агенция АПА. На 1 януари в страната са живеели 2 038 000 души, родени в чужбина или с неавстрийско гражданство.
В сравнение с януари отпреди пет години делът на пребиваващото население с неавстрийско място на раждане се е увеличил с 2,7 процента. Най-голямата група от хора, които не са родени в Австрия, идва от Германия (265 100 души). Втората по големина група е родена в Босна и Херцеговина (178 900 души), следвана от Турция (165 300 души).
В рамките на Австрия делът на населението с чуждестранно място на раждане е най-висок във федералната столица Виена - 40,2 процента, следвана от провинциите Форарлберг (23,2 процента), Залцбург (21,7 процента) и Тирол (20,9 процента). Най-нисък е делът в Бургенланд - 13,6 процента.
Миналата година около 195 000 души са имигрирали в Австрия (2022 година: 261 900). В същото време около 128 300 души са емигрирали в други държави (2022 година: 125 000). Германските граждани съставляват и най-голямата група имигранти през миналата година (19 800), следвани от хората от Румъния (19 300), Украйна (15 700) и Сирия (15 200).
През 2023 година равнището на безработица в Австрия е 6,4 процента, което е леко увеличение с 0,1 процентни пункта в сравнение с предходната година. Докато равнището на безработица сред австрийските граждани спада от 5,4 процента през 2022 година на 5,3 процента през 2023 година, равнището на безработица сред чужденците нараства от 9,1 процента през 2022 година на 9,6 процента през 2023 година.
Тази разлика е особено очевидна във Виена и Каринтия. Във Виена коефициентът на безработица за австрийците е 8,1 процента, а за чуждестранните граждани той е 15,1 процента. В Каринтия равнището на безработица за австрийците е 6,6 процента, а за чужденците е 8,8 процента. В Бургенланд е регистрирано най-ниското ниво на безработица сред чуждите граждани - 4,8 процента, следвано от Тирол с 5,2 процента.
Според данните на АИФ повече от една четвърт от учениците разговарят на език, различен от немския. През учебната 2022/23 година тази група представлява 27 процента, което е леко увеличение с един процентен пункт в сравнение с 2017/18 година. Съотношението се различава значително между отделните видове училища. Делът на децата с първи език, различен от немския, е най-висок във Виена - 51,7 процента, най-нисък е в Каринтия - 16,6 процента.
