Последвайте ни в Google News Showcase
Политическият гвоздей от последните дни е изключването от БСП на Георги Първанов и неколцина дейци на движенето АБВ. Но вместо на позорния стълб пред бойните редици на столетницата, те им изписаха обществените вежди. Защото вътрешно-партийните въпроси на бунтарите останаха за пореден път без национално отговорни ответи.
Дали този акт е официален акт за раждане на новата партия, или е смъртен акт на политическото дишане на Позитания?
По-вероятно е да е поредният пирон в ковчега на БСП и едновременно сребърен клин в златната подкова на бъдещата социалдемократическа партия. Проблемът не е чисто червеняшки, защото от политическите му последствия ще зависи кой с кого ще управлява страната след тропащите на прага предсрочни избори.
Какво сочи анализът на последните събития? На първо място, първоначалните подозрения на някои партийни леваци от дясното пространство, се оказаха пустословни. Те твърдяха, че активизирането на АБВ като лява коалиция е тактическа игрушка, че е в резултат на тайна договорка между Позитания и бившия президент: да тичкат поотделно на две парарелни писти към общата след/изборна победа. И това изглеждаше логично, защото БСП от години няма друг стратегически съюзник, освен ДПС. Но политическият съюз между болшевиките и меншевиките тихомълком се преобразува, без регистрация в съда, не само в нерегламентирано търговско дружество, което в момента, без ясни правила, управлява нелегално легалната ни държавица.
Но ако силата на комунистите винаги е била в нелегалните действия, днес се оказа, че ръководство на БСП се ръководи от фирмените обръчи на ДПС. Вълчият глад за власт на всяка цена у Станишев, Дъбов и сие, ги превърна в богато, но презряно обществено посмешище. Свидетели сме как пред очите ни оживява старата народна приказка, в която пак „болен здрав носи“, но хитрият вълк този път носи уж умрялата лисица около врата си, като скъпоструваща, но гипсова яка. Която не му дава да си обърне болната глава, да се огледа накъде върви...
Тази парадоксална ситуация, в която меншевиките почти безцеремонно командват болшевиките, назначават миниистри и техни заместници, областни управители, шефове на агенции и директори на държавни заплати и по мутренски раздават или не раздават бюджетни пари на смесените райони, изкупуват или неизкупуват тютюна на тютюнопроизводителите, всички тези реалности разделиха обществото ни не толкова по оста ляво-дясно, колкото по демаркационната етническа линия. Прегазена е не само деликатната гранична полоса, но толкова обществени хули по всичко турско в обеществото ни не е имало от годините на т.н. Възродителен процес.
В днешната доскоро тройна коалиция на Станишев, Дъбов и сие им липсва умерения център на царя и дясното на Мони Паси. Вместо това на държавната си трапеза са допуснали синковци и силоваци, финансово свързани с Русия, довчерашни медийни любовници на Борисов. Вместо аристократичният дует на синята кръв и синьото съзнание, те си под/купиха солов соловей, който грачи или папагалства заучените слова на антизападно ръмжене, типично за добре курдисаните механични играчки, внесени у нас преди години, като националисти от околокремълските черносотници.
Тази надупена позиция на БСП окончаелно ще я сгромоляса, за което няма да ми е хич жал, а напротив. Защо ли? Защото не само според мен, на практика ръководството на тази партия прекъсва проевропейското й поведение. Е, по темата Украйна, се засрамиха и леко дръпнаха килимчето по въпроса изпод крачетата на Реформаторския блок. Но това е само външен жест във външнополитически план. Все пак сме съюзници на САЩ, а не Белорусия.
Но колкото и да стяга твърдия си електорат чрез изключването на Големите си от своите редове, бедните избиратели на БСП от села и градчета, от година след година, все по-масаво се сбогуват с живия живот.
Ослепителната суета на Станишев, подхранвана от най-близкото му семейно и извън семейно обкръжение, му попречи да съзре, че АБВ е бунтът на червените Слонове, а не бунтът на алените мравчици. И той продължава да се държи като мравешка майка-царица, която не снася нито бъдеще, нито идеи, нито нови политики. Микросветът на Сергей, състоящ се от нереализираните амбиции на добродушните вечни депутати - Микововци, Найденовци, Стоиловци и цялата останала свита, няма нищо общо с общонационалните проблеми пред страната. Късогледият му политически поглед стига само до следващия парламент, в който утешителнат награда ще му е данайският подарък от ДПС, наречен „България без България“.
След като откри неприятелски огън по АБВ, кръжецът около Станишев му направи отново грандизна реклама, като сне политическото доверие от „азбучните“ лидери. Но дума не пророни на критиките им за референдума за новата АЕЦ, за неизпълнените обещания, за кадровата политика, за „бесния“ плосък данък, за липсата на партийни организаици в повече от 300 селица и пр. и пр. Но отговорът дойде все пак, но по сталински – няма човек, няма проблем. Няма член, няма проблем.
Тази безплатна рекламата продължи и през миналата седмица, след като Позитания лиши от поданство бившия си лидер. След като той и Румен Петков отново се качиха на вълната на новините и от съботно-неделния почивник до понеделник тържествено обиколиха всички възможни студия и телевизии. Така и глухите чуха, че БСП за пореден път хич я няма, че немее, че не смее да отвръща на съпартийните питания, а плаши разбеснелите си Слонове и ги замерва с мравешки яйца. При това неуставно. И зад тази уж мъжкарска поза на железаркото Сергей, отново надничат корковите муцуни на дъбовите бъчви, пристегнати с олигархични обръчи.
Идеята на АБВ може да е лукава, но логична – столетницата трябва да се освободи от яките ятагани на Пеевски.
Това още повече развързва душата на Първанов и той с котешка кроткост, ще приласкае в АБВ всички възмутени от порнографската поза на Позитания, ще приюти вечно лутащите се избиратели, повечето неудачници, надяващи се на Някой да им оправи скапания животец. Първанов ще се постарае да възхити умерените националисти, да стане център на центъра, в който НДСВ вече го няма, а ДПС си развява най-безсрамно пояса. Две леви парчета от бедната, селска баница на България в утрешния парламент, са повече от една изолирана и потурчена БСП. Две леви, братски пространства, припознати от европейската левица, ще разкарат може би завинаги полулибералния лигльо, плачещ и ревящ, от време на време, за майчиния си език.
Вместо това Станишев, Дъбов и сие, разчитат на финансовите разчети на ДПС и модния му проект „Бареков“. Но утре тези разчети ще трябва пак да се разплащат с държавни пари. И с европейски средства, които са под управлението на олигархичните играчи. Те, играчите, за това са силно „за“ ЕС. От там, от Брюксел, идва сухото. А мокрото, което сълзи от Кремъл, ще си го лочи, засега, предимно „Атака“.
Обаче основният проблем на АБВ е това неуставно изключване, което след време ще се признае единодушно за такова, след като Станишев няма да е шеф. Проблемът на коалицията е, че сред лидерите й няма нови лица, с харизма и характер, не виждаме други неизхабени, но популярни личности. Един единствен до скоро бе такъв Алгафари – умен, умерен, речовит, роден за неформален лидер. Без него и такива като него битката в БСП отново заприлича на махленски бой между бивши лидери и лидери без бъдеще. А това намалява шансовете някой успешно да акушира утешното, новородено, поредно социалдемократическо бебе. Което да не прилича нито на Ленин, нито на Сталин, нито на отреклия се от българския си произход дядо Благоев. Дано да прилича поне малко повече на Христос, но едва ли...
