Последвайте ни в Google News Showcase
Късна есен. Термометрите тази нощ щяха да стигнат до нулата. Хората прибраха мушкатото от балконите в стаята, за да не измръзне. Обраха и последните зелени домати от градината, щяха да ги сложат в селската туршия. Сипаха по една ракия и седнаха пред телевизора. Чакаха от Виктория и Юксел важни новини, от няколко дни се готвеше нещо. Премиерът Борисов се произнесе доста иронично за резултатите на реформаторите, постигнати на местните избори. Цветанов бе още по-категоричен. Според него претенциите на реформаторите в изпълнителната власт далеч надхвърляли реалното им влияние в обществото. Румяна Бъчварова, която освен вицепремиер и министър на вътрешните работи имаше и основната грижа за имиджа на премиера, се върна към старата си партийна роля на посредник при преговорите с другите партии. Тя шушукаше ту с едни, ту с други, но никой не знаеше какво става.
Тази есенна вечер най-после настъпи яснота. Патриотичният фронт напускаше управляващата коалиция. В началото на лятото, когато патриотите поставяха ултиматум на ГЕРБ, техният лидер Валери Симеонов правеше уговорката: „Търсим решението на проблемите в състава на това управление, защото смяната му не е добре за българския народ“. Да, но не. Сменяваше се част от състава на управлението, но не и водещата роля на ГЕРБ. Реформаторският блок се разцепваше на две — партиите на Кунева и Лукарски оставаха в коалицията, Радан Кънев и Корман Исмаилов напускаха. Кунева, която се беше показала като най-лоялна към Борисов, запазваше и постовете си в изпълнителната власт. Лукарски, който бе носител на историческата абревиатура СДС, вероятно щеше да смени ресора. Радан Кънев, който се надяваше да надхитри Борисов и да го измести като лидер на десницата, бе маргинализиран като своя патрон Иван Костов. Корман нямаше начин да остане във властта, защото там се наместваше партията, която той бе напуснал - ДПС. Да, новият фактор в управляващата коалиция ставаше вече официално ДПС. Договорките с ГЕРБ, за което се говореше отдавна, още след падането на правителството на „Орешарски“ и бе наричано „задкулисие“, вече е явно. ДПС запълва убедително „вакуума“, оставен от липсата на патриотите и част от реформаторите, и не променя идеологическия характер на кабинета, поне в очите на европейските партньори и американските приятели на ГЕРБ. ДПС се ползва с името на либерална партия с последователна евроатлантическа ориентация. Е, в очите на българските избиратели ДПС се ползва с друго име, но за момента това е на заден план. Идват президентски избори и гласовете на ДПС са изключително важни за спечелването им. Що се отнася до избирателите от български произход, те ще бъдат поръсени със захар, според последната мода на строителите на магистрали.
И не на последно място, с тези мерки се слага край както на крещящите скандали и раздори между партиите в РБ, така и на напрежението и разминаванията на ГЕРБ с РБ и ПФ. Както пише Борис Попиванов „Борисов ще покаже, че воля за реформи има, но депутатите са в дефицит, а и са „хрантутници“. Няма вече – и тук започвам едно дълго изречение – Цветанов да атакува Москов за реформата в здравеопазването/“Да си призная честно, за времето, което прекарахме заедно, нямаше концептуално представяне на здравната реформа.“/, няма вече Кунева да издига Соломон Паси за кмет на София само и само, за да дразни Радан Кънев и да предизвиква Цветанов/“ Това е грешна политика. Защото, когато един кмет е успешен и има широка обществена подкрепа, по-добре го подкрепи… Но защо влизаш в надпревара, когато всеки знае, че ще загуби?“/:няма пак Кунева да прави внезапно предложение да се отзовават кметове и депутати, което да изненадва дори Петър Славов от РБ /“Нека да видим писмения текст“/: няма успешни кметове да бъдат шокирани от летящи над имотите им дронове, което бе обяснено от политолога Първан Симеонов: „Май старшият партньор в управлението разчиства пътя си и удря през пръстите младшия партньор с тези разследвания на кметовете.“/, няма да има нужда вече Лютви Местан деликатно да подсеща за ДПС и да подлива вода на „малките“ партньори /“Мирише ми на несъразмерен спрямо реалната политическа тежест на тези две малки партии рекет спрямо основния субект на властта“/. Да свършвам вече с това изречение, всеки ден ги слушаме такива. Ще й олекне на публиката.
Може някой да запита защо тогава трябваше да бъдат заедно досега? Ето едно обяснение от Емил Кошлуков: „Влязоха в парламента единствено заради заявката, която направиха – да бъдат корекция на ГЕРБ, да дават идеите, а хората на Борисов да ги привеждат в действие чрез мнозинството си. Посланието им бе: „Ние сме умните и интелигентните, нищо че сме по-малко, знаем какво да се прави. А ГЕРБ, нищо че са повече, ще ни следват“. Тази концепция беше продадена добре на избирателите, но стана на пух и прах още през първите месеци.“ Казано с други думи, реформаторите приеха, че Борисов е силният човек в десницата и искаха да го използват, за да овладеят цялата десница. На ГЕРБ реформаторите бяха за повече легитимация пред Европа и за повече експертни знания. И двете страни знаеха, че този съюз е временен и накрая единият ще спечели, а другият ще загуби. Това време дойде.
Кой печели и кой губи от това престрояване на редиците от управляващите?
ГЕРБ спечели. Както и по време на първия си мандат ГЕРБ използва личности от старите десни партии в предизборната борба и в началото на управлението и след като й свършиха работа, се отърва от тях. Наивен е този, който си въобразява, че може да надлъже свръх интуитивния Борисов. ГЕРБ печели и от раздялата с патриотите, към които има недоверие в европейските партньори.
- Патриотичният фронт загуби от флирта с властта. Остава да се съизмерва с „Атака“, за да види какво е съхранил от авторитета си.
- Реформаторският блок загуби всичко, освен няколко лични позиции. Загуби цялата „стара“ десница. Може би завинаги.
- ДПС спечели един труден рунд. След като стигна дъното на обществените симпатии, отново е в играта, благодарение на изпитаните си задкулисни ходове.
В късната есенна вечер, когато навън пада първата слана, моите читатели могат да кажат: „Е, Гарелов, не стана точно така, както беше написал.“ Беше на косъм, ще им кажа.
