Последвайте ни в Google News Showcase
Наблюдения на НАСА с използването на безпилотни летателни апарати показват, че град Ню Орлиънс (щата Луизиана, САЩ) потъва под земята и водата неравномерно. Скоростта на „потъване“ в някои райони на града е 5 мм годишно, докато в други е между 3,5 и 4 мм, сочат данните от статия, публикувана в списанието за геофизични изследвания JGR: Solid Earth.
"Властите могат да използват данните, за да се подобри ефективността на мерките за забавяне и предотвратяване на този процес, който трябва да помогне на Ню Орлиънс и свързаната с града брегова линия да продължи да съществува.Освен това събраните от нас данни ще дадат възможност по-добре да се предскажат тези зони, които ще бъдат най-силно засегнати от наводненията, което ще ни помогне да спасим повече човешки животи”, каза Катлийн Джоунс от изследователския център на НАСА "Лаборатория за реактивно движение" в Пасадена (Калифорния).
Днес много крайбрежни градове в Северна Америка и Европа, включително Вашингтон и Ню Йорк, са изложени на риск от наводнения в резултат на особен геоложки феномен - потъване на повърхността. Такава "потъване" може да се случи по най-различни причини. За това може да е виновен както човекът, изпомпващ вода от артезианските кладенци, така и различни геоложки процеси, причинени от топенето на ледниците в далечното минало, както и други несвързани с дейността на хората причини.
Джоунс разказва, че нещо подобно се случва в околностите на Ню Орлиънс и цялото южно крайбрежие на Съединените щати вече десетки хиляди години, в резултат на повишаването на морското равнище, причинено от топенето на полярните ледени шапки. В района на делтата на река Мисисипи потъването на земята се е компенсирало от отлагането на тиня, пясък или други материали, които излизат на сушата по време на речните разливи и наводненията. Изграждането на язовири, бентове и други речни конструкции променя картината в по-лоша посока – вече нищо не пречи на слягането на почвата под Нови Орлеан и други селища в делтата на Мисисипи.
Експерти от НАСА решиха да измерят скоростта, с която става това потъване и се опитаха да разкрият вътрешната същност на този процес. За целта геолози от Лабораторията за реактивно движение използваха специален радар, монтиран на борда на дрона UAVSAR. Тези инструменти, според техните създатели, са в състояние да "видят" разликата във височината на повърхността в часто от сантиметъра, което дава възможност на учените да измерят точно колко бързо потъват в земята, не само отделни райони в Ню Орлиънс, но и конкретни сгради или дори части от тях, само като се сравнят изображения от 2009 до 2012 година.
Както се оказва, градът слиза под водата и земята е изключително неравномерно - в някои райони скоростта на пропадане е 5 мм годишно, докато в други тя е почти два пъти по-малка. Такива разлики, казват учените, показват, че за това движение на Ню Орлиънс са виновни не само геоложките процеси, но и хората. Основният "принос" на човека в този процес се състои от две неща - отводняване и изпомпване на водата от някои блатисти райони на местността, както и изграждането на артезиански кладенци и изпомпване на водата от почвата.
Всичко това, според експерти от НАСА, ускорява процеса на потъване на скалите и прави крайбрежието на Луизиана уязвимо за действието на природните сили. През 2005 г. това бе демонстрирано на висока цена от урагана „Катрина”, предизвикал катастрофално наводнение в региона.
