ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За разлика от много животни, заболяванията при хората обикновено се проявяват едва с напредването на възрастта, пише агенция Фокус. Сега изследователи установиха съществуването на специален вид гени, чиято задача е да осигуряват дълголетие при по-възрастните хора, за да могат те да са в състояние по-дълго да отдават нужните грижи на своите внуци.
Екип от Калифорнийския университет в Сан Диего смята, че тези гени са свързани с оцеляването на родителите, за да могат да помагат при отглеждането и на децата на децата си и за да предадат познанията си. Повечето животни не живеят дълго след репродуктивната си възраст, тъй като естественият подбор винаги е в полза на гените, които допринасят за възпроизводството. Хората обаче живеят десетилетия след репродуктивната си възраст, формирайки големи семейни мрежи и изпълнявайки важни роли. Според изследователите гените на “бабите и дядовците” са се развили, за да защитят възрастните индивиди от невродегенеративни и кардиоваскуларни заболявания и да запазят приноса им за обществото.
За да открият кои гени имат значение за продължителността на човешкия живот, учените са сравнили гени на шимпанзета - най-близкия ни родственик, с тези на хора. Оказало се е, че нивата на генната вариация CD33 са четири пъти по-високи при хората, отколкото при шимпанзетата. CD33 е изключително важен за правилното функциониране на имунната система и подтиска производството на амилоид-бета, който се натрупва в мозъка и нарушава функционирането на невроните при болестта на Алцхаймер. Изследователите са открили още специфични за хората вариации на други гени, участващи в предотвратяване на отслабването на умствените способности.
“Тези гени вероятно са се развили, за да съхранят ценните и мъдри баби и дядовци и другите възрастни хора, както и за да забавят и предотвратят появата на зависими индивиди, които биха отклонили ресурси и усилия от грижата за младите”, казва д-р Паскал Гагньо от Института Солк, един от авторите на проучването. “Изследването ни не доказва директно, че тези фактори са свързани със селекцията на защитните варианти на CD33, APOE и други гени, но има основания да се спекулира по тази възможност,” добавя Гагньо.
