ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Върху нови изследвания, лекарства и терапии за онкологични, сърдечносъдови, невро-дегенеративни, автоимунни заболявания работят учените от Института по молекулярна биология, съобщиха от БАН, цитирани от Монитор. Те се стремят да разберат молекулните механизми, определящи възникването, развитието или терапията на най-различни патологии, станали бич за съвременното общество.
Най-новите разработки и научни постижения с реално приложение в области като биомедицина, екология, репродуктивна биология, археология, дизайн и изпитване на нови лекарствени препарати бяха представени от директора на Института по молекулярна биология “Акад. Румен Цанев“ при БАН доц. Ива Угринова.
“Нашите фундаментални научноприложни изследвания са в широк диапазон от области. Нашата цел е да решаваме социалнозначими проблеми. Сред приоритетите ни са биологията на стареенето и осигуряването на възможности за здравословно остаряване. Работим по създаването на молекулни маркери за ранна диагностика на социалноначимите заболявания при човека. Молекулярните ни биолози съдействат и за определянето на генетичния профил на населението по нашите земи“, обясни доц. Милена Георгиева, ръководител на “Медикобиологични изследвания”.
Учените от БАН работят и върху геномната стабилност и динамичните процеси, свързани с нейната поддръжка, както и по приспособяването на човешкия геном към околната среда.
“Институтът по молекулярна биология на БАН вече има всички шансове да развива наука на световно ниво. С финансиране по европроект вече разполагаме със свръхмодерна апаратура, която ни позволява въвеждането на качествено нови изследвания - в търсене на мутациите в основата на различни заболявания, включително и рак, синтез и изпитания на лекарства. И вече сме започнали няколко важни за медицината проекти. Свръхмодерен масспектрометър доказа пряката си полза. В момента се изследват серумни проби от пациенти с атеросклероза в търсене на белтъци, които могат да предскажат развитие на сърдечна недостатъчност“, обяснява доц. Угринова.
За подобен анализ до преди седмици учените изпращали пробите си в чужбина. Сега обаче този апарат за милион и половина лева ще ускори невероятно въвеждането на диагностичен тест за сърдечна недостатъчност. Освен за научни, той е незаменим и за медицински изследвания, например защо едно лекарство не може да действа на болния.
“Не можем да се нарадваме и на микро-калориметъра. Сега той измерва взаимодействието на онези молекули, проектирани с помощта на суперкомпютър, в търсене на лекарство срещу множествената склероза. Могат да се наблюдават живи клетки, да се откриват и синтезират лекарства, да се изследва действието на гените”, коментира още доц. Угринова.
