ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Археолози откриха останки от древно светилище при разкопки в Пелопонес. Очевидно това е бил почитан храм на Посейдон Самийски, който е споменат в „География“ от античния историк и географ Страбон, става ясно от съобщение на гръцкото Министерство на културата и спорта.
В древността южната част на историческата област Елида, разположена в Пелопонес, е била заета от Трифилия. Според легендата тя получила името си в чест на сина на Аркас и Лаодамия на име Трифил. Но изследователите свързват името с трите племена, съставляващи населението на Трифилия. Един от градовете в този регион бил Самику, който получил славата си благодарение на храма на Посейдон.
За това култово съоръжение пише Страбон в своя труд „География“. Той отбеляза, че в Самику има много почитан храм на Посейдон Самийски, близо до който има свещена горичка. В нея растат голям брой диви маслинови дървета. Освен това Страбон казва, че всички трифилци дарявали средства за поддържането на светилището.
Изследователи от Управлението по древностите на Елида под ръководството на Ерофили-Ирис Колиа и Института по археология на Австрийската академия на науките, ръководен от Бригите Едер, са работили на територията на древния град Самику като част от проект за изследване на топографията на района и установяване на пристанището и светилището на Посейдон и в близост до него. Настоящите разкопки са предшествани от три сезона геоархеологически и геофизични проучвания на този район, за които били привлечени и учени от германски университети. Те позволили да се предположи къде вероятно се е намирал древният храм, споменат от Страбон.
Археолозите съобщават, че в подножие недалеч от града са открили останки от съоръжение, което по конструкция е подобно на храм. Учените са разкрили основата на голяма сграда, която е била широка 9,4 метра и дебела 0,8 метра. Съдейки по геофизичните изследвания, дължината на конструкцията е била около 28 метра. Учените са идентифицирали пронаос (портик) – пристройка пред входа на античния храм (преддверие), както и две вътрешни помещения, на пода на които е имало плочки. Една от тях е идентифицирана от археолозите като цела. Сред откритите в храма артефакти се оказала фрагментирана мраморна купа – типичен ритуален съд.
