През последните няколко години Европейският съюз се разцепи осезаемо на няколко блока – Северен, Южен и Източен, като най-опасни за бъдещето на общността са страни като Полша и Унгария
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През последните няколко години Европейският съюз се разцепи осезаемо на няколко блока – Северен, Южен и Източен, като най-опасни за бъдещето на общността са страни като Полша и Унгария, защото там националисти и популисти поеха курс на „културна контрареволюция”, пише Леонид Бершидски в Агенция "Блумбърг".
Особено забележимо стана разцеплението след Брекзит. В Северния блок той събира Германия, страните от Бенелюкс, Скандинавия и Балтика. Те имат обща икономическа политика, вярват в строгото бюджетно планиране и до неотдавна бяха относително толерантни към имигрантите, „макар че и тук се обособява празнина”. В Южния блок Бершидски включва Гърция, Испания, Италия, Португалия, Кипър и Малта. Образувание, което дълго беше аморфно, и свързващото звено бяха икономическите проблеми. Днес южните държави се застъпват все повече за смекчаване на регулациите на ЕС, засягащи дълговите и бюджетните задължения.
В този блок лидер може да стане Италия или Гърция, макар че последният премиер Алексис Ципрас все по-бързо губи подкрепата на хората. Най-напористи, според Бершидски, са страните от Източния блок, където влизат страни от бившия социалистически лагер. Старите членки на ЕС винаги са се отнасяли с тях донякъде снизходително заради бедната им икономика на фона на западноевропейската, а новите източноевропейски партньори дълго бяха срамежливи. Но премиерът на Унгария Виктор Обан и лидерът на управляващата в Полша партия Ярослав Качински оставиха скромността настрана, подчертава аналитикът на „Блумбърг”, визирайки критичните изказвания на Орбан за европейските политици. На икономическия форум в полския град Криница преди броени дни Орбан каза, че европейските политици са недалновидни, с изключение на него и Качински.
В изказването си Орбан описа Брекзит като възможност за „културна контрареволюция”. Качински пък предложи „да се изземе инициативата” по въпросите на европейската политика. Успоредно с това националистическите и популистките идеи в Полша нарастват с висока скорост, а Варшава така и не беше санкционирана за промените засягащи Конституционния съд, които Брюксел нарече недемократични. Именно в такава почва се развиват „неортодоксални възгледи за демокрацията” в Унгария и Полша, което в крайна сметка може да доведе до промяна на основите за развитие на ЕС, заключава Бершидски.
