ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Националната здравна карта, която днес се обсъжда в министерството, няма за цел да закрива болници, а е съобразена с европейските стандарти, заяви в Кърджали зам.-министърът на здравеопазването д-р Адам Персенски. Той подчерта, че изобщо думата закриване на съществува никъде в документа и припомни, че национална здравна карта има отпреди 12 и повече години на хартия, но за пръв път този екип се опитва тя да влезе в сила.
„Днес националната здравна карта се обсъжда в здравното министерство и вероятно утре ще бъде публикувана, а в 15-дневен срок всеки може да направи предложения. В националната здравна карта са отбелязани нещата, от които системата се нуждае и не разбирам защо са тези негативни нагласи“, допълни заместникът на Петър Москов.
Той посочи, че в България в момента има 38 000 легла за активно лечение, т.е. около 7 на 100 000 души, докато европейският стандарт е 4 на 100 000 души. Общо в страната 3 500 легла ще бъдат преобразувани от активни в такива за продължително лечение. Според него това е свързано с факта, че както в Европа, така и в България населението застарява и то се нуждае от продължително лечение.
„За пръв път от 15 г. насам се въвеждат клинични пътеки за продължително лечение след инсулт, инфаркт и хирургична операция. Досега престоят на такива пациенти беше кратък и след рехабилитацията близките си го прибират за домашно лечение. В цялата Кърджалийска област броят на активните легла ще бъде намален с 12, което означава, че няма да се закриват общински болници“, коментира д-р Персенски.
Той подчерта, че никъде в картата не се визира колко болници ще има, ставало дума само за броя на леглата, но къде ще бъдат разпределени те – в държавни, частни или общински структури, никой не казвал.
„По-големият проблем пред общинските болници е този със специалистите и кадрите. Но този проблем е двустранен, а безопасността на пациентите там е на първо място за нас. Не може да ви лекуват дипломи, или неприсъстващи лекари. Идете в някоя общинска болница вечерта и проверете кой е дежурен, и кой наблюдава пациентите“, препоръча зам.-министърът на журналистите.
Запитан за съдбата на психодиспансерите, той заяви, че те са закрити преди около 6 години, но съществуват центрове за психично здраве.
„Смисълът на центровете е да предоставят дневна грижа на хора в гранични състояния, те да получават безплатно лекарствата, които държавата им осигурява. Тези хора не трябва да бъдат изолирани от обществото, но в никакъв случай не трябва принудително да бъдат въдворявани за лечение в болници. В страната има 24 психиатрични здравни заведения с 4 800 легла, но не всички са с пълен капацитет. В тях има отделения за изолиране на опасно болните, голяма част от тях са настанени за по 150 дни годишно“, обясни той.
Д-р Адам Персенски бе в Кърджали по повод откриването на изцяло обновеното отделение за хемодиализа в многопрофилната болница в областния град. Около 80% от медицинската апаратура е подменена, както и цялата система за осмоза, доставени са 6 нови апарата за хемодиализа и 6 легла. Финансирането е в размер на 200 000 лева, осигурени от бюджета ма здравното министерство. Освежаването на залите, смяната на дограмите и подовите настилки са стрували 25 000 лева.
Над 90 са пациентите, нуждаещи се от тази терапия, много са и изселниците, които предпочитат да им се прилага в болницата в Кърджали и пристигат от Турция за това, посочи д-р Мария Иванова, ръководител на отделението. Тя допълни, че ще настоява за подмяна на няколко от по-старите апарати, тъй като през миналата година са постъпили 80 нови болни и обслужването им е било силно затруднено. Д-р Персенски се ангажира оборудването да бъде изцяло подменено до края на тази година и подчерта, че болницата в Кърджали ще може да обслужва пациенти и от други области.
