Наш сляп диригент, признат от ЮНЕСКО за единствен в света, с държавна награда от 700 лева
Последвайте ни в Google News Showcase
Българският диригент и композитор Стоян Бабеков е единственият в света сляп диригент, който дирижира хорови състави от зрящи. Това показват данните на ЮНЕСКО.
Именно заради това той и четирима други български творци ще получат държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията. Българските културни дейци ще разполагат пожизнено всеки месец с по 700 лева.
Решението бе взето от парламентарната културна комисия и беше прието с пълно единодушие, като нито един депутат на бе „против” или „въздържал се”.
Останалите наградени са:
Оперната певица Анелия Шуманов, която освен че има многобройни участия на сцена, е единствената българка, удостоена с приза на Фондация „Роберт Щолц”. Освен на родна Шуманова е прославила страната ни чрез самостоятелни участие в Австрия, Италия, Германия, Русия, Белгия, Франция и Израел.
На 700 лева месечно ще се радва и актьорът Васил Михайлов, известен с ролята на Петко войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода”.
Пожизнена награда ще бъде присъдена и на археолога проф. д.и.н. Людмил Гетов. По думите на зам.-министъра на културата доц. д-р Бони Петрунова той е „произвел” поколение български археолози в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Проф. Гетов е дългогодишен ръководител на проучванията в античния град Кабиле край Ямбол
Последен в списъка на правителството, но не по важност, е народната певица Янка Рупкина. При последното си посещение в Министерството на културата е сподели, че много иска да пея, но просто възрастта не й позволява.
„Тук става въпрос за хора, които са отдали живота си на българската култура. Сега по ред причини няма как да бъдат обезпечени техните старини”, каза доц. д-р Бони Петрунова.
„Съжалявам, че това са възможностите на държавата в момента, защото нашите творци са в много тежко състояние”, допълни зам.-министърът.
Предложените награди са за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата. Те се позовават на приетия през 2012 г. от 41-ото Народно събрание Закон за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Според него средствата, необходими за изплащането им, се поемат от бюджетите на съответните министерства.
