Не ДДС, а ДС е най-скъпият данък, който плащаме в София на Васил Терзиев. Момчето си мислеше, че може да хвърля прах в очите на хората до безкрай
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не ДДС - ДС е най-скъпият данък, който плащаме в София на Васил Терзиев.
Цинично е наследникът на структури от близкото минало, които десетилетия всяваха страх във всички, днес да говори за „страх“.
Плач на "бизнес ангели"...
Терзиев говори за „зависимости“.
А същият този човек седна на пряко договаряне с обявените от него за мафия фирми и харчи милиони на софиянци по напълно непрозрачен начин.
Безсрамно е да обясняваш, че България е „на дъното“, когато си наследил фирми, свързани с бившия строй, и си „спечелил“ стотици милиони от препродажби именно в тази България.
Да - Терзиев и кликата му плашат всеки, който им каже, че не си вършат работата. Всеки е видял как се саморазправят с протестиращи срещу него, с критици, с неудобни гласове - чрез тролове, натиск и омаловажаване.
Техниката на хора като Терзиев е една и съща - да осмиват и пренебрегват всяка тема и всеки човек, който не им е удобен.
Вместо да си върши работата и да чисти града, Терзиев се занимава с всичко друго - само не и със задълженията си.
На фона на кризата с боклука, която сам режисира, той говори за машинен вот, разтяга политически локуми, изживява се като „супергерой“.
Целта е ясна и по учебник на КГБ - подмяна на дневния ред.
Има ли изобщо някой, който още се връзва на тези празни приказки, изтъкани от комсомолски лозунги?
Боклукът в Люлин не е изхвърлян от 20 декември.
А Терзиев обяснява небивалици за „разделно събиране“.
Да, той живее в друг свят и иска да ви убеди, че вие грешите - че не виждате боклуците, че градът не е мръсен, че проблемът не съществува.
С какво се справи Терзиев за две години и два месеца?
Провали се с боклука.
Провали се с обещанието за детска градина за всяко дете.
Не се справи с трафика.
Не се справя с презастрояването.
Списъкът е дълъг.
В София плащаме и още един специален данък данък „загубено време“.
За града.
За хората.
За децата.
Терзиев изостави хората сами да се справят с тоновете боклук. Сами.
Странна работа - да говориш за национална политика, за „политически боклук“ и „страх“, а да не можеш да се справиш с най-обикновения боклук пред блока.
Обещания за прозрачност, за правила, за доходи…
Добре звучат за пост във Facebook – както и правосъдието „на хартия“.
Само че контейнерите не се чистят с декларации, а улиците - не с постове.
ДС-принцът усеща, че губи обществена подкрепа с всеки изминал ден.
Може би е решил сам да свали тежкия за него хомот да работи за града.
Хайде да сме честни - на този човек не му се занимава.
Той иска да е звезда.
Ако междувременно освободи София от себе си и скочи към националната политика - може би това ще е най-доброто, което ще направи за града.
Остават въпросите:
Защо седна на масата за пряко договаряне с фирмите, които сам наричаше „мафия“?
Защо не беше заложена пределна цена, с което бяха развързани ръцете за скъпи оферти, които после „нямало да подпише“?
Защо не показва документа, за който твърди, че му дава право да подписва анекси на анекси – нещо, което според юристи е абсолютно незаконно?
И ако това е била негова „благородна идея“, защо не подготви процеса така, че хората да не бъдат потърпевши?
Никога няма да каже.
Но аз няма да спра да питам!
Отказал бил да подпише сметка за близо 400 милиона лева, за да „спаси“ семейство в Люлин от непосилни такси.
Звучи благородно. Почти филмово.
Само че никой не казва, че тези 400 милиона бяха дадени - по най-непрозрачния възможен начин.
Това е игра с публиката.
И накрая - „ще се справим с боклука“.
Да, непременно.
Само първо трябва да решим с кой боклук - с този по улиците или с този в празните приказки и неизпълнените обещания.
Днес той говори за „страх“.
Истината е, че страхът е в самия Терзиев – момчето от ДС, което си мислеше, че може да хвърля прах в очите на хората до безкрай.
Парите не миришат.
Боклукът – май също.
А ти „плати ли“ своя данък страх на Терзиев?
Антон Хекимян, общински съветник от ГЕРБ
