ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За пореден път днес вицепрезидентът Маргарита Попова порица държавния глава Росен Плевнелиев. Мислех пак да премълча, за да не изглеждам като защитник на началника срещу подчинения- за мен е въпрос на принцип защита да получават слабите срещу силните. Само че възниква въпросът: кой е силният в този вече невъзможен за прикриване разрив?
Нямам на ум силата на характера и дори ( извинявам се)- силата на аргументите, които, както знаем, могат да бъдат тълкувани превратно от пропагандата. Става дума за силата на подкрепата. Защото Плевнелиев няма такава отникъде в България. Ето защо заставам в обичайната си позиция в коментирането.
Също така смятах да избегна конкретиката по спора, дали е правилно президентът Плевнелиев да се яви на противоконституционно изслушване пред една парламентарна комисия. От днешните думи на г-жа Попова излиза, че е правилно. Но ще дам пример на какво ми прилича самата комисия, като се извинявам предварително за натурализма, но в него няма капка измислица.
Комисията, оглавена от атакистката Магдалена Ташева, е замислена като инструмент за унижаване на достойнството на онзи, когото привикват пред нея.
Конкретната комисия с конкретното лице начело намирисва силно на донаборните военни комисии от времето на комунизма. Те бяха преди всичко първото от поредицата унижения за българския войник, измислени с цел да го приучат към тях като прекършат в него вроденото чувство за достойнство във всяко човешко същество.
На донаборните комисии в НРБ караха юношите да се събличат чисто голи и да се разхождат в този си вид на оглед от насядали като на представление униформени мъже и жени. Да, задължително и жени.
Върхът на унижението беше заповедта към голия младеж да се наведе с гръб към комисията и да стои със собственоръчно разтворени задни части толкова дълго, колкото преценят заповядващите. Ако инквизицията е имала друга, чисто медицинска цел, защото това не можеше да бъде правено по по-дискретен начин? Това ли е била единствената възможност да се броят тестисите на бъдещия българския войник ( както предполагахме- защото никой не ни обясняваше каквото и да било).
БСП и ДПС повериха подобна комисия на Атака и нейната най-войнствена депутатка, лично ангажирана с дълга поредица от обвинения, нападки и обиди спрямо Росен Плевнелиев. Това е абсолютно явна, премислена, преднамерена гавра именно с достойнството на президента и човека Плевнелиев.
И Маргарита Попова иска той да се подчини ( при това без да е задължен по закон?!).
Маргарита Попова получава аплодисменти от политическите преследвачи на президента от близо година насам- откакто открито застана срещу позицията му в подкрепа на гражданските протести миналото лято. Основният комплимент към нея на червените коментатори, на атакистите и др. подобни русофили съдържа думата „достойнство”- тя, казват те вкупом, за разлика от Плевнелиев, проявявала достойнство. Само че госпожата явно не цени чуждото достойнство и държи да упражни своето честолюбие на всяка цена.
А каква ли би могла да бъде тя?
Достойно е при такова явно, продължително и все по-често несъгласие на вицепрезидента с президента Маргарита Попова просто да подаде оставката. Така направи вицепрезидентът Блага Димитрова през есента на 1992-ра година в знак на протест срещу намесата на президента Желю Желев при свалянето на правителството на Филип Димитров. Защото голямата поетеса наистина имаше достойнство.
И още нещо: докато президентът Плевнелиев говори непрекъснато и с все по-остър европейски глас за агресията на Русия в Украйна ( и в България), по тази тема Маргарита Попова мълчи като типичен социалист, който играе двойни игри. Иначе е много речовита на дребно, но по въпроса, който действително разделя света и българите, „няма мнение”. Което не е за вярване за толкова честолюбив коментатор на президентските (без)действия.
Зад тази атака прозира манталитета на „Атака”- заиграването с руската карта. Не е достойно госпожа Попова да не го сподели с нас, за да сме наясно кой наистина е достойният и защо не желае развод при явното несъгласие, прерастващо в открита вражда.
От ivo.bg.
