НЕ МЕ ЛИ Е СТРАХ ДА ГОВОРЯ ПРОТИВ ПРЕЗИДЕНТА. Или как Виктор Николаев сваля Борисов зад гърба на собственика си Домусчиев
Случи ми се нещо странно.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
От 20 години ходя по телевизии, говоря всякакви неща по всякакви въпроси. Вече и сам на себе си омръзнах.
Тази сутрин ме поканиха в "БГ он еър" по темата с корупционните скандали във властта. Разказах накратко за евтините апартаменти на Румен Радев, за мълчанието около имотите на президента в големите медии, припомних лобирането му за Грипените, неяснотите около трудовите договори на съпругата му Десислава Генчева във ВВС, очевидната симбиоза между държавния глава и лидерката на опозиционната БСП…
Накрая обобщих: Г-н президентът няма морално право да свиква съвети за корупция, тъй като е част от проблема. Време е да се оттегли доброволно от поста си и да бъде разследван от компетентните органи. Както вече постъпиха Цветанов, Цачева, Пламен Георгиев.
След края на участието ми заваляха обаждания и съобщения през фейсбука. Неудобно ми е да ги цитирам, но ще го направя, за да ви се изясни ситуацията:
„Поклон, браво на вас, един истински мъж, как дръзнахте, най-после един да го каже, не ви ли е страх…“
Не ме ли е страх?! Как дръзнах?!
За какво става дума всъщност? Какво толкова съм направил – изрекох гласно лесно проверими и общодостъпни факти. От какво трябва да ме е страх?
Това не е никаква храброст, а нормално артикулиране на истината.
Защо обаче хората около мен са толкова потресени, че съм си позволил да критикувам президента? Защо ме карат да се чувствам като дисидент по Бай-Тошово време? Толкова ли е опасно и страшно един журналист да говори против държавния глава? Какво може да ми се случи?
Нали все пак президентът има представителна власт, нали БСП е опозиция – такова геройство ли е да изнасяш на бял свят аферите им? Избирателно ли трябва да громим политиците, има ли недосегаеми и абсолютно чисти сред тях?
Да не би управлението в държавата да се е сменило без да съм усетил? Да не би нещо да съм пропуснал и г-н Радев да е успял в преврата си?
Странно, парадоксално.
…Но пък хич не е странно, ако се загледаш внимателно в новините и публицистиката на двете тъй наречени „големи“ телевизии – БТВ и Нова. Там се държат като радиоточката на ОФ в първите дни след Девети септември 1944.
Бой по класовия враг! Бой по злодеите от ГЕРБ и техните апартаменти, по злодея от КОНПИ Пламен Георгиев и терасата му, по прокурорите и полицията…
И нито дума за реципрочния проблем – евтините апартаменти на Румен Радев и жилището на върховния съдия Лозан Панов!
Истината е, че информационната среда е тотално овладяна от симбиозата БСП – Костовистка десница (Да, България, ДСБ) – „Капитал“. На практика ролите са разменени – в медиен план ГЕРБ са излезли в опозиция и безволево се подлагат на кръстосан огън от всички посоки.
Какво се случва, да речем, в Нова телевизия, купена наскоро от г-н Домусчиев.
Всеизвестно е, че г-н Домусчиев е близък до премиера Борисов. Шеф на КРИБ, собственик на най-силния футболен отбор, уважаван предприемач, който си партнира активно с правителството.
Ала неговата телевизия ежедневно ругателства срещу същото това правителство в картелно съучастие с уж конкурентната БТВ?!
Каква може да е причината? Нима г-н Домусчиев не успява да наложи авторитета си на собственик и да промени редакционната политика…
Или журналистите от нюзрума му правят бойкот, вдигат си цената, чакат да бъдат уволнени, за да се изкарат репресирани? А г-н Домусчиев се смее да ги пипне с пръст, за да не му скочат…
Каквато и да е историята, е повече от абсурдна. И илюстративна за доминацията на „умните и красивите“ джендъри в идеологическата среда.
Тази сутрин Виктор Николаев половин час разпъва на кръст министър Младен Маринов. Човекът отишъл в студиото да сподели притесненията си за бежанската вълна, да говори за границата, за опасностите пред България, но водещият го провокира с тъпи въпросчета за…терасата на Пламен Георгиев?!
„50 000 бежанци може да тръгнат към нас…“, понечва да предупреди Маринов.
„Аааа, кажете сега за терасата на Пламен Георгиев…“, репликира го Николаев с фанатичен плам в очите.
Г-н Домусчиев, това се разигра днес в сутрешния блок на медията ви, ако случайно сте го пропуснали.
Една шепа кресливи грантаджии похищават страната, подменят дневния ред в обществото в услуга на корпоративните цели на Цветан Василев и Иво Прокопиев и в името на жаждата за власт на Румен Радев.
Няма какво да се лъжем – узурпаторите спечелиха битката в медиите. Оттам минава директният път към властта.
Имотите на Радев и Лозан Панов са тема табу.
Табу е Техноимпексът на Корнелия Нинова.
Табу е офшорката на Елена Йончева.
Табу е Каолинът на Иво Прокопиев.
Въпросът е да смачкаме Пламен Георгиев за терасата му, за да овладеем КОНПИ, да махнем запорите върху палатите на Прокопиев, да амнистираме Баневи, Миньо Стайков, Бенчо Бенчев и останалите червени спонсори, да пуснем Иванчева от ареста и да я направим кметица на София.
Плосък, но приложим и реален сценарий –възможен заради твърде либералната и отстъпчива политика на правителството и нерешителността му да се саморазправи с рекетьорите…