В тези кризисни времена г-жа Искра Фидосова разказва (в статия на "Труд" - бел.ред.) за това с какви дрехи облича своите домашни любимци и как ги храни с месо, зеленчуци, сьомга и пържени яйца. Някои биха казали, че това е пир по време на чума. Други биха се зачудили да не би България вече да е минала кризата, безработицата да е на ниво - 20 % (минус 20 %!), а не 20 % и хората толкова се чудят какво и как да правят, че вече организират гардероби на котките и кучетата си:
"Тъй като сиамката е със сива козина, много отива червено. Затова и всичките зимни пуловери са решени в този цвят. За лятото Фидосова е накупила полички, има и спортни костюмчета с тениски, когато я извеждат на излет. За специални поводи дори си има бална рокля. И Армандо не остава по-назад в тоалетите. Във всекидневието си Фидосова най-често го облича с джинси и тениски. Има си дори и моряшко костюмче. Гвоздеят в гардероба му обаче е червено кожухче на джудженце, с което Армандо се фръцка щастлив."
Не знам дали и вие ще почувствате грозотата на описаната картина. Не знам дали това ще ви накара да се зачудите кое е повече в този очерк - простотията или простотата, с която г-жа Фидосова най-спокойно споделя каква е диетата и гардеробът на любимите ѝ куче и котка.
Аз не съм отвратен от тази картина, а напротив - благодарен съм на "Труд", особено защото всички знаем под какъв натиск са медиите в България и колко е трудно да изтипосат някой управляващ. А Фидосова е управляваща, при това не каква да е, а от самия връх.
Парвенютата, които най-големият от тях докара във властта, са лесни за разпознаване, но ето ви едно (не е единственото, нали?) доказателство от статията: Кучето било "от сой" -
"...баща му е печелил многобройни престижни отличия на кучешки изложби. Последно станал вицесветовен шампион и европейски шампион в Москва, горда е Искра Фидосова."
Няма такова понятие като "вицесветовен шампион", но явно в главата на Фидосова съществуват два свята. Единият е този, в който обитават овчарките на Борисов, а вторият е този на нейното кученце. Ако светът беше един, бащата щеше да е световен вице-шампион (втори след първия), а не вицесветовен (втори, но след първия свят) шампион, нали? А самият факт, че не казват нищо за майката, означава, че тя вероятно не е "от сой", но парвенюто Фидосова се срамува от това и не иска да го сподели с хората. Впрочем, ако бях журналист, бих я попитал за името, породата и произхода на кучето, за да проверя дали наистина баща му "е от сой". Не за друго, а защото не вярвам на нищо казано от нашите управляващи, докато не го проверя лично. Съветвал съм ви и друг път да спазвате този принцип - и не, не заради това, което си мислите, а защото управляващите са доказали нееднократно, че ни лъжат. Като всеки нормален гражданин, аз им давам кредит на доверие. Ако... Когато излъжат, те губят този кредит. Когато лъжата е станал част от всекидневието им, тогава ТРЯБВА да подлагаме всяка тяхна дума не на съмнение, а на проверка.
Само така можем да поддържаме здравословна политическата среда у нас. А и това ще ни помогне да сме чисти - ако не пред друг, то поне пред собствената си съвест. Иначе, ако не гледаме на техните изказвания с критичен поглед, означава, че сме големи наивници... какво ти "наивници" - направо сме големи шарани и заслужаваме съдбата си.
Но аз твърдя: лъжите на управляващите НЕ са нашата съдба. Искам нашата съдба да е друга, да е различна, да е по-добра.
Ако през 2013 г. станете депутати или министри: моля ви, не се самозабравяйте. Не бъдете прости, не бъдете парвенюта и най-много ви моля: не мислете, че ако хората нямат хляб, могат да ядат пасти. Това е тежко, нечовешко и подигравателно отношение към народа, което - надявам се - ще бъде наказано от избирателите само след няколко месеца. Колкото и да са големи греховете на хората, не бива да бъдат наказвани с толкова големи простаци за управляващи. Именно "не бива", а не "не може", защото е очевидно, че може. Мислете много, когато ви убеждават, че трябва да гласувате отново за тях. Спомнете си за предишните и по-предишните.
____
Парвеню (от фр. Parvenu): 1. Човек, който се е издигнал бързо на високо положение, но няма духовните качества, навици и култура за това. 2. Човек от незнатен произход който много иска да минава за такъв, подражава на хора от висшите среди (аристокрацията) и се стреми да се показва по начин сякаш е един от тях, има големи (но голи) претенции.
От стената на Вени Марковски във Фейсбук