Не, режимът на Радев няма право да демонизира хора с черни списъци на "свързаните с Божков и Пеевски"!
Последвайте ни в Google News Showcase
Служебният кабинет на Радев ще прави публичен списък на лица, свързани с Божков и Пеевски. Това – в отговор на санкциите на САЩ.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Тази новина вероятно екзалтира тълпата, която жадува мъст и кръв.
Когато чуя думата “списък” обаче, лично аз настръхвам.
По обективни и субективни причини.
На всякакви списъци се нагледах в 50-годишния си живот. Детството ми мина в развития социализъм, зрелостта – през “демократичния” преход, в старостта си явно ще бъда орисан да преживея сталинизма.
Като бях ученик в една английска гимназия, родителите на мои съученици направиха списък за изгонването ми от класа. Пречел съм на децата им да си учат уроците, отказвал съм да вляза в комсомола, отсъствал съм от училище, възразявал съм на учителите, давал съм лош пример.
После, като репортер в “Труд”, ми стъкмиха друг списък – на “Златният Орфей”. Подписваха се певци и композитори да бъда изгонен от фестивала. Защото...не съм отразявал достоверно фестивалната програма, не съм проявявал уважение към изпълнителите от естрадата.
После, при Тройната коалиция”, Първанов и Станишев ме сложиха в списъка “Галерия” с журналисти, които трябва да бъдат следени и подслушвани.
После, докато вилнееше полицейщината на Цветанов, ме сложиха в списък на “глашатаите на мафията”; бях “лакей на Алексей Петров”, “враг №1 на Борисов”. В БТВ лично Цветанов ме нарече “говорител на организираната престъпност”. После гръмна и бомба в редакцията ми.
После, при Борисов, колеги от “демократичните медии” направиха списък с искане ПИК да бъде едва ли не забранен, лишен от рекламни постъпления и лишен от право на достъп до публични събития, защото публикувал неприятни снимки на годеницата на кандидат-кмет от “Да, България”.
Така че, по-кротко със списъците!
Чуя ли “списък”, сещам се, че само в периода февруари 1937 – октомври 1938 г. Сталин е получил 383 списъка с 44 477 бивши функционери на комунистическата партия, интелигенти, научни работници, лекари, военни. Все “врагове на народа”. И е утвърдил разстрела на 38 995 от тях.
Сещам се за черните списъци с негласували във времената на Отечествия фронт.
Сещам се за списъка на Държавна сигурност с любимите на Бойко Рашков “бивши хора”, изпращани в Белене.
Сещам се и как веднага след Десети ноември 1989 г. лепяха по дървета и обществени сгради в София списъци с известни актьори, получили “по втория начин” апартаменти от Тодор Живков.
За още списъци се сещам - списъци на “вещици”, които инквизицията, конюнктурата и пропагандата са осъждали на обществен отстрел и опозоряване.
Не, никакви списъци от правителството на Радев! Никакво демонизиране на неудобни, никакво етикиране на хора само по доноси или медийни спекулации, никакво разбиване на съдби и бизнеси “по съмнения” или заради кефа на Големия брат! Все едно – от Запад или от Изток.
Има си закони, български закони. Май забравихме, че сме независима и суверенна държава, а не протекторат или губерния. Забравихме, че имаме разследващи органи и съд.
