Последвайте ни в Google News Showcase
На 4-и февруари всички вие, български политици, които искате да отидете да се поклоните на гроба на Гоце Делчев в църквата „Свети Спас", гр. Скопие, ви умолявам: спрете се, извинете се, не бъркайте в раната, която е отворена и кърви много години от многото политически грешки и от национал-шовинизъм. Не карайте Гоце да се обърне в гроба!
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Защо се обръщам към вас по този въпрос и защо имам право да говоря ?!?
Защото, Гоце Делчев е убит и погребан в с.Баница. При влизането на Българската армия в Беломорието, костите му, по заповед на Михаил Чаков, областен управител на гр.Ксанти, са преместени там. При напускането на българските войски през 1944 г. отново са извадени и пренесени в гр. София. Но през 1947 г. е издадена заповед костите на Гоце Делчев да напуснат България с мотива, „че е македонец и да си отива в Македония." Каква гавра - погребван и изравян толкова пъти!!!
През 1947 г. хиляди семейства са разделени. Едни - изгонени от България, от Егейска Македония през Златарево, а други - заселени в Никопол, Ахелой, Варна, Кричим... и чак през 1958 г. тези разделени родове имат среща за първи път на Кюстендилски ливади, където се издирват един друг по снимки и спомени. Установява се, че много семейства са останали в Егейска Македония, други в Пиринска Македония, една част разселени из България и хиляди изгонени във Вардарска Македония.
Какво обхваща тази трагедия?! Говоря от първо лице - от името на моя род!
Една и съща кръв - първи братовчеди в Гърция, първи братовчеди в Македония и ние - в България. Равносметката: братовчедите в Гърция, израстнали са там, изучили са се, служили са в гръцката армия, целували са гръцкото знаме, те са хора с гръцко самосъзнание и не може да е друго. Изгонените от България в Македония, защото са македонци, са приети отТито даден им е подслон, поминък, образование и самочувствие. Тяхното самосъзнание е македонско!
Ние, в Пиринско сме българи! И това никой не може да ни го отнеме, нито да го промени!!!
Представете си сега, господа псевдополитици и историци с какво се захващате!
В жилите ни тече една кръв, а на масата сядаме трима първи братовчеди - грък, македонец и българин! Но ние се обичаме! Помнете, ние никога няма да вдигнем пушки един срещу друг! Напомням ви, че руските войски са освободили България и са спрели на Кочериново през 1878 г., защото надолу е Македония. В Горна Джумая /днес Благоевград/ влиза майор Орлинов с войската си и хората ликуват, но само за един ден. Той е отзован, защото е влязал където не трябва. До ден днешен в Благоевград има Орлинова махала в негова чест. Всички знаем, че Пиринска Македония е освободена чак 1912 г.
Моята баба Елена, майка на баща ми Иван Икономов, е била ятачка на Гоце Делчев и Яворов. Нейният брат - Иван Гавалюгов е третият човек в йерархията на организацията след Гоце Делчев и Гощанов /наш кум/, основният доставчик на динамит и бомби на войводата Пито Гули. Гавалюгов лично подготвя и извършва взривяването на моста на р.Ангиста! И след предателството и убийството на Гоце Делчев и Гощанов, той отива през нощта при баба ми Елена и й казва: „Тафик бей не искаше да ни убива /той е бил съученик на Гоце Делчев от военното училище и командващ турската обкръжаваща войска/. Но нас ни предадоха. Гоце и кумът са убити, да ги приберете!" Баба дава храна и дрехи на брат си и на останалите четници и ги изпраща. Те заминават за Пловдив. Там взривяват турския конак и оставят бележка: „Поздрав от македонците!". С помощта на руския
консул се отправят за Бесарабия и историята оттам нататък става още по-драматична, но... /следва продължение/.
Прадядо ни Ангел Герчев е последния знаменосец на Самарското знаме. Той е написал историческото писмо до султан Хамит по македонския въпрос. Ангел Герчев е бил личен съветник на Фердинанд и единствен е имал привилегията да изнася Самарското знаме до смъртта си. Носител е на два „Георгиевски кръста", зет е на Евлоги и Христо Георгиеви. Бившият ресторант Крим на ул. „Славянска" в София е бил домът му. С помощта на големия българин Любо Коларов и неговата фондация „Ал.Невски", през 2008 г. издигнахме паметник на Опълченеца на ул. „Московска", на гърба на Военния клуб. В основите на паметника поставихме гилза с послание за поколенията и диск с химна „Опълченци", който написах за Мая Нешкова и гвардейския духов оркестър.
По майчина линия, сме свързани с рода на Борис Сарафов, войводата от с. Либяхово. Брат му е големият български артист Кръстю Сарафов - сега НАТФИЗ носи неговото име. С пищов в ръка, войводата задава недвусмисления въпрос на директора на театъра, относно бъдещата роля на братчето си: „Ке го игра ли Кръстето царот?". Стоян войвода, войводата на Кресненското въстание е от Икономовия род от с. Старчище, Драмска околия. Сменя името си на Карастоилов, за да предпази рода си, поради опасната си дейност. Предаден и убит в с. Ощава, където вече има негов бюст-паметник, иницииран от моята първа братовчедка, писателката Янка Радева.
Затова, братя, запомнете:
1. Езикът на омразата е опасен и ненужен!
2. В момента дипломатическите ни отношения с Република Северна Македония са достигнали най-ниската си точка. И за да върнем отново братските си взаимоотношения, е нужно търпение и много работа в правилната посока от двете страни.
3. България е в тежка криза - финансова, политическа, демографска, конфликтът е опасен и излишен! Буре с барут!
4. Лично присъствах, когато през 1978 г. Тодор Живков на стадиона в Благоевград каза, че нямаме никакви териториални претенции нито към Гърция, нито към Югославия. Президентът Желю Желев пръв призна Македонската държава. Бойко Борисов окончателно разтопи ледовете с Гърция и Македония, за което всички се радвахме.
5. Моля ви, който иска да уважи рождената дата на Апостола Гоце Делчев, нека да се поклони и поднесе цветя тук, в България, на паметниците му в гр. Гоце Делчев, в Благоевград, на всяка улица и булевард, които носят неговото име, както и на гроба на баща му, намиращ се в Благоевград.
6. И нека никога да не забравяме неговото велико завещание: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите!"
Кирил Икономов, български композитор
