Не съм съгласен с Люба Кулезич, но ще дам живота си, за да има правото да говори

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Сценарият, който се разиграва около Люба Кулезич, е мерзък. Очевидно е, че телефонът й е бил похитен, подслушвали са офиса й, бръкнали са в личните й разговори, в частния живот, в интимното пространство, на което всички ние имаме право.

Посланието на акцията е ясно. Люба е поръчкова журналистка, обслужваща ГЕРБ. Адресатът също е ясен - ръководството на Нова телевизия, което трябва да се "самосезира" от медийните публикации и да я отстрани от ефир като "пристрастна и необективна".

Отношенията ми с Люба Кулезич през годините са били сложни. Контрастни. Понякога буреносни. Били сме приятели, били сме и противници.

Съгласен съм, че е пристрастна. Личи й от сто километра, че е с Бойко. Съгласен съм, че е необективна. Не съм съгласен с голяма част от позицията й и в същото време, иронично перифразирайки Волтер, съм готов да дам дам живота си, за да има правото да я изразява свободно.

Защото Люба бе една от малкото, които не се обърнаха като палачинки след "голямата промяна" и падането на ГЕРБ - беше си с Бойко и си остана с него!

А можеше лесно да "врътне чистачката", да се пребоядиса и да се пише за дисидентка с десетосептемврийска дата.

Защото Люба е човек и журналист с характер и талант. Защото е пъстра, сложна, ужасно коварна, но и ужасно интелигентна. Защото се откроява сред безцветното и подкупно медийно  блато.

Защото е предизвикателство да ти бъде противник. Защото е... класа. Защото ненавиждам лова на вещици и обществените кампании за дамгосване на неудобния. Особено когато са заченати в медийните лаборатории на олигархията.

И защото - най-важното, в момента е журналист под обстрел. А журналистите не бива се превръщат в пушечно месо на други журналисти.

Все си мисля, че мисията ни не е да се избиваме един друг /както всъщност правим в последно време/...