НЕВЕРОЯТЕН КЪСМЕТ! Фолкпевицата Алисия ексклузивно пред ПИК: С Валери избягахме от Мадрид, малко преди да пламне заразата. Предпочитам карантина пред Трета световна война (СНИМКИ)
Последвайте ни в Google News Showcase
В Испания - втората най-засегната от COVID-19 страна в Европа, Алисия и синът й Валери Божинов-Младши, бяха точно когато заразата атакува. Дни по-късно звездата на "Ара Мюзик" разбира, че със синът й са се разминали на косъм от нещо много лошо, а с днешна дата благодари на Господ за това.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Ето какво сподели Алисия пред ПИК:
Интервю на Елиана Василева
- В началото на миналия месец със сина ти Валери бяхте в Мадрид за няколко дни, точно когато там вече започваха да регистрират заболели с Covid-19. Не се ли страхувахте?
- Така е, когато отидохме, в Испания вече имаше регистрирани няколко случая. Честно казано, не бяхме притеснени. Освен това аз винаги нося със себе си дезинфектанти за ръце, каквито използвахме и докато бяхме в Мадрид. Също така бяхме и с маски.
Изобщо не очаквах, че положението ще стане толкова сериозно и ще се стигне до подобни мерки. Само няколко дни, след като се прибрахме, Испания пламна и всички виждаме какво се случва там към този момент.
В Мадрид бяхме, за да гледаме дербито Барселона - Реал и сега настръхвам като се сетя за статията, която четох миналата седмица. Имам предвид друга футболна среща - Аталанта - Валенсия, която бе нарече от кмета на Бербамо Джорджо Гори "биологична бомба". Кой да предвиди, че подобно нещо може да ни се случи. Никой не беше подготвен за това. Животът на много хора се преобърна на 180 градуса не за дни, а за часове.
Иначе с Валери се чувстваме добре. Не се страхуваме, нито аз, нито той. Каквото е писано, това! Човек не може да избяга от съдбата си и не трябва да живее в страх. Естествено, това не означава, че трябва да пренебрегваме правилата, напротив. Редно е да си останем в къщи и ние го правим. Но за съжаление има хора, чиято работа не им го позволява.
- Как преминава ежедневието ти в домашни условия?
- Аз съм домашарка, обичам да си седя вкъщи и не ми пречи. Домакиня съм и ми доставя удоволствие да се грижа за къщата си и за семейството ми. Успявам да свърша доста неща, които съм отлагала във времето. Чета повече книги и гледам филмите, за които не съм имала време. Успявам да отделя нужното време на някои отложени от мен неща, заради забързаното ми ежедневие.
Сега мога да бъда и плътно до Валери, да учим заедно, да тренираме заедно, онзи ден дори го подстригах за пръв път. Беше забавно. Разказвам му истории за миналото, когато беше малък, за първите му думички, за първата му играчка, говорим си много и на него му е интересно.
- За него, предполагам, карантината е най-трудна, защото е далеч от футболното игрище?
- Има нещо вярно, но пък треньорът му в Славия всеки ден му изпраща видео тренировки. Освен това, дори и под карантина, Валери продължава с виртуалното обучение. Доволна съм от учителите му, които намират правилния подход. Вчера дори спомена, че вече му липсва да става в 7:00 за училище, нещо което не съм очаквала, че ще каже. Увлича се много по мистерии, по важни исторически събития за различните държави и той като мен обича да гледа филми по действителни случаи. Когато бяхме в Мексико постоянно разпитваше гида ни за каквото се сетите, свързано със страната и от своя страна разказваше за България.
- Много хора смятат, че това, през което преминаваме в момента, има и добра страна и, че то ще изиграе ролята на катарзис, на духовно пречистване... Ти как смяташ?
- Със сигурност ще е така, защото ще има много лишения и в такъв момент определено човек осъзнава, че не най-важното е да имаш най-новия айфон, например. Ценностите се пренареждат и се събужда инстинкта за самосъхранение и за оцеляване.
Аз лично се опитвам да мисля по-философски и да търся доброто във всяка ситуация. Но не всички могат това и е разбираемо. За хората в нужда например, е трудно да мислят положително. Със сигурност тази карантина ще промени мисленето на всеки един от нас. Дано при повечето е за добро и дано хората да бъдем достатъчно креативни, за да измислим как да излезем от това положение с минимални загуби. Ще бъде трудно със сигурност, всяка промяна е трудна, но понякога е за добро.
Това, което ни се случва, кара всеки едни да излезе от зоната си на комфорт и няма как да е приятно.Новото време и технологиите ни бяха разглезили до голяма степен и за много хора пандемията действа като осъзнаване. Сега сме като деца на които - не стига, че са взели играчите, ами са ги прибрали по- рано от детската площадка. Малко като наказани деца сме и трябва да бъдем стриктни и дисциплинирани, такива каквито бихме искали да са нашите децата. Нужно е превъзпитание на цялото общество и създаване на нови навици, нужна е промяна на начина на мислене. Това са фактите. Ако трябва да обобщя ситуацията, бих използвала следното сравнение: Ако Господ е взел решение да сме под карантина, вместо да сме в Трета световна война, предпочитам карантината.
- Откакто сме в карантина, нещо ново, което научих за теб - оказа се майстор-кулинар и се чудя защо още не си в "Мастър Шеф"?
- Ха-ха, благодаря за комплимента, но не съм чак толкова добра. Хората, които се явяват в това предаване, се учат с години. Но си права - откакто спрях работа, готвя много по-често и споделям рецептите със своите фенове в Инстаграм. Ако допреди кризата се отбивах в кухнята по 2-3 пъти седмично, сега го правя всеки ден. Не готвя мазни и прекалено тежки храни. Стремя се да се храня една идея здравословно. Никога не преяждам, това всъщност е най-опаснато. Последната седмица готвих агнешки ребърца,лазаня,спагети Болонезе, супички, салатки, искам да се науча да правя стек Уелингтън и ще го споделя отново с всички мои последователи в социалната мрежа.Това ми доставя удоволствие. Дори удоволствието, което изпитвам от готвенето, мога да го сравня с музиката и когато готвя,задължително слагам щипка любов.
- Доколкото знам, в началото на март трябваше да излезе новото ти парче - дует с Тони Стораро?
- Да, песента е готова, но отложих пускането заради извънредното положение. Просто ще изчакам още малко. Все пак в някакъв момент хората имат нужда и от храна за душата. А изкуството е точно това. Една песен която докосва душата.
