Невероятните истории на Милчо Левиев за живота, учителя му Панчо Владигеров и кореспонденцията му с Дон Елис
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С лъжи и глупости политиците не могат да променят този народ. И настоящите политици трябва да разберат това. Това заяви пред сутрешни блок на БТВ легендарният музикант Милчо Левиев.
Джазменът разказа невероятни истории около своя живот и пътя си в музиката.
„Майка ми е искала момиченце – разказа Левиев. - Заради това, като бях малък, бях с дълга косичка. Баща ми не издържа и ме заведе в бръснарницата и ме подстрига като момче. Дори майка ми е искала, ако е момиче, да се казва Милка. Имаме три години разлика с брат ми. Той вече бе в Академията, когато и аз кандидатствах. Баща ми бе категоричен: „Двама палячовци в семейството – не!“. Той всъщност ме призна, когато като станах диригент, ми дадоха заплата 220 лв. Факт е, че съм от буржоазно семейство, неприемливо от властта“.
Левиев разказа и невероятната история за това как момчето от Пловдив Милчо започнал кореспонденция с легендата на джаза Дон Елис.
„Бях започнал промени да си правя в оркестъра с най-лошата тогава буржоазна музика – американският джаз – спомни си Левиев. – В квартет „Фокус“ ни трябваше басист. Нашият бе на турне в Германия. Промоутърът ни веднага каза, че ще ни изпрати австрийски басист. Той имаше връзка с Дон Елис. Всяка вечер слушах „Гласът на Америка“ и Дон Елис. Тогава си казах, защо да не му напиша писмо. И не само му написах писмо, но му пратих и една плоча. След седмица ми отговори. Че е много впечатлен, че няма търпение да се срещнем и ме кани да работим. Имам към десет писма с него. Дори ме канеше при него. Когато побегнах, просто исках да се махна. Тогава му писах, че не съм подвластен на българската власт. Той ми каза да идвам веднага.
В Германия ме пуснаха благодарение на извесността ми. Казах им на границата, че отиваме на турне и оркестърът идва след мен. Момчето ми удари печата на Драгоман. Дори се притесних, че тези момчета може и да са ги уволнили след това заради мен“.
Милчо Левиев не пропусна да имитира Тодор Живков в студиото и как бившият първи обяснява как сам разрешил на Милчо Левиев да имигрира.
Музикантът си спомни и за своя учител Панчо Владигеров.
„Панчо Владигеров говореше няколо езика в едно изречение – разказа Левиев. .- Защото е живял в чужбина. На немски, с шуменски и шопски акцент, и на руски. Беше наистина много забавно. Той не говореше, а направо импровизираше. Беше невероятно“.
Милчо Левиев признава, че продължава да слуша всякаква музика и много неща му харесват.
„Има чалга, която ми харесва – признава той. - Азис например има невероятен глас. Не бих работил обаче с него, защото това не е моята музика“.
Музикантът признава, че мечтата му се е сбъднала.
„Правех музиката, която искам – коментира той. - Ако животът ми бе повече страдание, може би щях да се гръмна. По начало съм витален човек и се стремя към щастието като всеки нормален човек. Иначе са ми се случвали много сериозни неща – да се махнеш от родина, майка си и баща си, бившата си съпруга, от детето си. Тежко е. Невероятно трудно. И в музиката съм като в живота – като ме оставят сам, си завивам по пътечки и в един момент забравям какво свиря“.
