ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Невидими “плазмени лещи” с формата на макарони, листа за лазаня или лешници, може да са стаени между звездите в Млечния път, посочват изследователи, цитирани от Space, цитирана от "Фокус". Откритието би могло да помогне да се разбули мистерията за това къде е скрита по-голямата част от материята в галактиката, добавят учените.
Признаци за тези загадъчни структури са засечени преди 30 години при наблюдения на най-ярките обекти във Вселената, познати като квазари. Квазарите са най-високоенергийната форма на активни галактически ядра. Те са свръхмасивни черни дупки в центровете на далечни галактики, които отделят невъобразими количества светлина при разкъсването на звезди и поглъщането на материя.
Предишни изследвания установяват, че силата на радиовълните от квазарите варира в широки граници, като се смята, че причината са облаци от плазма. Тези облаци са като бучки в тънкия газ, който запълва пространството между звездите в Млечния път. “Бучките в газовете функционират като лещи, фокусиращи и разсейващи радиовълните, правейки ги да изглеждат по-силни или по-слаби за периоди от дни, седмици или месеци,” казва австралийският астроном Кийт Банистър - ръководител на изследването.
Предполага се, че “плазмените лещи” са огромни. Широчина им е приблизително 1 милиард километра, което е седем пъти разстоянието между Земята и Слънцето. Плазмените лещи трудно могат да бъдат засечени, затова са обвити в загадъчност. Предполага се, например, че наляганията в плазмата на лещите са около 1000 пъти по-високи от тези в заобикалящия ги междузвезден газ. Досега учените не знаеха нито как тези структури се формират, нито колко дълго съществуват, нито каква е формата им. Това от своя страна затруднява установяването на произхода им.
Сега ръководените от Банистър астрономи за пръв път са засекли образуване на плазмена леща. Събитието, протекло в продължение на година, е свързано с квазар, намиращ се в съзвездието Стрелец. Базирайки се на откритията си, учените предполагат, че плазмените лещи не биха могли да са сферични облаци, нито нагънати или извити повърхности. Един от авторите на проучването - Корак Рейнолдс, казва, че те по-скоро приличат на кухи цилиндри, подобни на макарони, или на сферични кухи обвивки, подобни на лешник.
Съществуват различни теории за произхода на плазмените лещи. Ако се окаже, че те се състоят от студени облаци, поддържани от силата на собствената им гравитация, това предполага, че студените облаци съставляват значителна част от Млечния път, казва Банистър. Нормалната материя се състои най-вече от частици, наречени бариони, които включват протоните и неутроните в атомите, изграждащи планети, звезди и галактики. Нормалната материя е едва една шеста от цялата в материя във Вселената. Останалата част е тъмна материя - мистериозна невидима субстанция, която може да се засече чрез гравитационното й въздействие върху нормалната материя.
Дори нормалната материя обаче поднася загадки, тъй като теориите за образуването и еволюцията на Вселената предсказват, че трябва да има приблизително два пъти повече бариони, отколкото астрономите могат да видят. Студените облаци биха могли да помогнат да се намери отговор на въпроса за липсващите бариони, но “доказването на тази теза е все още далече”, изтъква Банистър.
