Недялко Йорданов: Ето част от имената, за които е донасял Кеворк Кеворкян, вербуван от ДС на 11 ноември 1973
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кеворк Кеворкян не само, че не спира, а продължава с нарастваща злоба да хвърля кал върху ми чрез Блиц, Афера и вестник „Шоу“.
Нямам намерение и нерви да се занимавам с тази дребна душица, каквато се оказа той – дресирана и възпитана от Държавна сигурност, на която е агент още от 1973 година. Получихме по официален път от Комисията по досиетата остатъка му от досието като агент Димитър, унищожено през 1990 година със специално разпореждане на 12.7.1990 г.
Все пак останали са 28 страници, пълни с гадости по отношение на негови колеги в телевизията и хора на изкуството, главно писатели и литературни критици.
Ето част от имената, за които е донасял или е давал оценки агент Димитър:
Румяна Узунова – литературен критик
Дончо Цончев - писател
Васил Попов - писател
Иван Кожухаров /Черното/ - художник
Димитри Иванов – журналист, участващ в предаване по Българска телевизия
Вера Ганчева – журналистка, съпруга на покойния поет Владимир Башев
Борис Делчев – литературен критик
Атанас Свиленов – литературен критик
Блага Димитрова – поетеса
Георги Марков – литературен критик
Георги Стойчев – главен редактор на ЛИК по Българска телевизия
Михаил Неделчев – литературен критик
Енчо Мутафов – литературен критик
Огнян Сапарев – литературен критик
Светозар Игов – литературен критик
Любен Георгиев – литературен критик
Това са сведения от 1976-79 година, когато „Димитър“ има вече натрупан шестгодишен стаж.
Представете си какво е представлявало досието му оттук нататък до 1989 година и колко още хора е наклепал за тези 20 години. Това са стотици хора, които не са подозирали с кого разговарят и пред кого се изповядват. След като е писал дори за колегата си от телевизията Димитри Иванов, представям си какво е писал за Янчо Таков – истинския създател на „Всяка неделя“.
Ще почна да публикувам един по един доносите на Кеворкян, автентично, в оригинал, за да видят днешните читатели каква кал е свикнал да хвърля върху колегите си агент Димитър.
От тогава и до сега.
Преди няколко дни той си позволи да класифицира моето писмо до Любомир Павлов – генерален директор на Българска телевизя с копие до секретариата на ЦК на БКП, писано през м.май 1988 година като донос срещу него.
И много пъти употреби тази дума.
До колкото знам – не съм професионалист като Кеворкян – доносите са нещо анонимно.
Аз съм се подписал с двете си имена.
Вие преценете това донос ли е или ултиматум и справедливо възмущение, когато в онези години такъв тон не беше никак за предпочитане.
До Любомир Павлов – генерален директор на българската телевизия
До секретариата на ЦК на БКП
За пръв път се обръщам към вас. Пиша ви с доверие и убеденост, че ще отделите внимание на моята молба. Не бих ви занимавал с този мой проблем, ако не мислех,че той има принципен характер.
От известно време аз съм подложен на целенасочен морален публичен тормоз със средствата на българската телевзия от страна на водещия предаването „Всяка неделя“ Кеворк Кеворкян.
За какво става въпрос.
По случай 75 годишния юбилей на Бургаския драматичен театър ние подготвихме театрален концерт-спектакъл „Артистът пее и танцува“. В него участват всичките бургаски актьори. Не искам да говоря за качествата на спектакъла. Само две думи за неговата форма.
Ние разполагаме с видеоапаратура и телевизионни камери и осъществяваме пред очите на зрителите шеговито „директно“ предаване, в което използваме видеозаписи на няколко говорители на телевизията като уж „водещи“ излъчването.
Спектакълът е гледан до сега от над 40 000 зрители в Бургас, Ямбол и Сливен. С него беше тържествено честван юбилея на театъра, награден с орден „Георги Димитров“. Имахме много гости, включително над 50 бивши колеги – артисти. Присъства и председателя на САБ Ванча Дойчева.
Нито един човек до сега от всички тези хиляди зрители не си е и дори помислил, че може да има нещо обидно за говорителите на телевизията, сред които е и Кеворкян.
Преди два месеца, обаче, Кеворк Кеворкян на публично място се е заканил, че ще се разправи с Недялко Йорданов, защото в Бургас се играел един концерт, в който се говорело, че е време той, Кеворкян, да се маха от „Всяка неделя“.
Мислейки, че той е човек с чувство за хумор, аз не обърнах особено внимание на тези заплахи. Защото наистина в концерта има приятелска закачка на тази тема, но точно в обратен смисъл: не Недялко Йорданов, а един некадърник - пелтек с претенции заявява на Кеворкян, че иска да му заеме мястото.
Какво последва от тук нататък.
На 24 април в предаването си „Всяка неделя“ Кеворкян „за да ми го върне“ показа моя образ по телевизията от стар видеозапис, а зад кадър пусна текст за салами и консерви. Но очевидно желаният разобличителен ефект не се получи.
Тогава в продължение само на един месец Кеворкян няколко пъти посети Бургас – нещо, което не е правил от дълги години, провеждайки срещи със зрители, пред които публично заявява, че разправата с мен тепърва предстои. Аз бях озадачен защо той не дойде да гледа лично спектакъла, а се позовава на някакъв нелегален видеозапис.
Нямах никакво намерение да реагирам на всички тези предизвикателства, макар че много бургаски граждани се възмущаваха от всичко това. Не очаквах да бъда поканен в неговото предаване на открит диалог, както го изисква новото време на гласност и демократичност.
Но чашата на търпението преля.
На 22 май – неделя – телефоните вкъщи зазвъняха. Потресени познати и непознати хора, приятели на моя покоен баща ми разказаха за гаврата, която току що си е позволил да извърши Кеворкян с неговата памет.
Той прави официално предаване за 44-та годишнина от гибелта на поета партизанин Атанас Манчев /за кръглата годишнина такова предаване не е правил/ и заснема лично интервю със сестрата на героя. В края на интервюто започва да я пита: Кой е предал брат й? Знае ли името на предателя? Сестрата отговаря, че го знае. - Сигурна ли сте? - пита Кеворкян. - Абсолютно сигурна – отговаря сестрата и с тази криминална загадка завършва предаването.
Да поставиш такъв въпрос пред очите на цяла България и да не му дадеш отговор – това е най-малкото странно.
А защо е зададен този въпрос?
Защото моят баща през периода на култа към личността – три години след неговата смърт през 1947 година – беше обвинен в предателство на Атанас Манчев. Цели шест години аз – от десетгодишно дете – бях сочен като син на предател.
Истината около предателството на Атанас Манчев е отдавна изяснена, възстановено е чистото име на моя баща Асен Йорданов.
И ето днес Кеворкян използва чрез бъалгарската телевезия една настроена още от онези години жена за личната си мъст.
Кеворкян може да се аргументира, че в предаването не е споменато никакво име и от къде на къде аз приемам това върху своя баща.
Може да прозвучи нескромно, но аз не съм случаен човек в Бургас. Всеки факт от моята биография, от моето минало, от трагедията на нашето семейство е широко известен в този град. Известна е и дългогодишната упорита озлобеност на близките на Атанас Манчев, които веднъж заживели с мисълта за черния образ на предателя и до днес не могат да свикнат, че той е невинен.
Аз никога не съм им търсил сметка за това, защото знам, че вината не е само тяхна.
Но ето днес Кеворкян нагло си позволява да ме върне в жестоките години на култа и да разчовърка една зараснала рана.
Ако интервюто със сестрата на Атанас Манчев беше излъчено директно по телевизията, все още той би могъл да се оправдае, че така е тръгнал разговорът и той навреме го е спрял. Но това е видеозапис и Кеворкян е имал достатъчно време да го огледа, съгласува, провери и евентуално съкрати, преди да си позволи да повдигне такъв „мистериозен“ въпрос пред очите на милионната си аудитория.
Следователно всичко това е направено тенденциозно, нарочно и целенасочено.
Не мога да си обясня как става така, че Българска телевизия се превръща в частна собственост на един човек, който чрез нея може свободно да разчиства лични сметки.
Но мога да си помисля, че зад Кеворкян стои друг един човек, който също ме е заплашвал, споменавайки името на баща ми по повод на една моя неотпечатана статия, предложена на в-к „Литературен фронт“.
Самият Кеворкян на публично място е заявил, че лошо ми се пише, щом съм се осмелил да критикувам „неговия приятел Богомил Райнов“.
Кръгът за мен се затваря.
Въпросната статия е плод на един мой емоционален изблик по повод на поемата на Богомил Райнов за Сталин. Познавайки в подробности тези толкова тежки години аз не мисля, че Богомил Райнов пръв отново трябва да заговори за тях.
Въпреки това аз проявих благоразумие в името на консолидацията на писателския съюз и след като статията ми беше върната, не я изпратих на друго място. Даже, след като специално бях помолен от Любомир Левчев, не се явих на априлската дискусия. Но тя е била размножена на ксерокс и веднага предоставена на Богомил Райнов. А известна е неговата слава на човек, който по всяко време и винаги успява да се нагоди и да всява страх около себе си.
Последният удар върху мен беше неговата статия от 27 май във в-к „Работническо дело“, където той зачерква цялото ми творчество, макар и анонимно.
Аз съм свикнал на всякаква критика, никога не съм се защитавал, винаги търпеливо и упорито според своите възможности съм се опитвал да правя изкуство за хората от своя град. Достатъчна ми е била тяхната обич и уважение. Ако имам някаква популярност в страната, тя се дължи не на моята „самореклама“, както твърди Богомил Райнов, а на моите пиеси, стихове и песни, които хората ценят и харесват. Всеки ден аз получавам десетки писма от всички краища на България и много рядко имам възможност да се отзова на многобройните покани.
Ако това дразни някого или ако се самозаблуждавам – разбира се мога да млъкна, мога да престана да пиша, мога да се затворя в себе си и да се занимавам с нещо друго за прехраната на семейството си. И без това често ме е спохождала тази мисъл. Не съм маниак. В България има твърде много поети и драматурзи – един по-малко няма да бъде голяма загуба.
Но публичното оскърбление, което е нанесено отново, след толкова години върху паметта на моя баща никога няма да преглътна.
Пиша това писмо съвсем трезво и без никаква екзалтация. Не искам да бъдете арбитър в един като, че ли на пръв поглед личен конфликт.
Не моля, а настоявам да се намесите и прекратите тази недостойна кампания, която вече получава широк обществен резонанс. Настоявам да се потърси най-строга отговорност от Кеворкян и неговия вдъхновител Богомил Райнов.
Не мисля за обществения резонанс в Бургас, където хората са възбудени от мисълта, че се връща времето на безнаказаните обвинения, че реабилитираните от априлския пленум отново подлежат на проверка. Нека това остане за сметка на тези малко на брой, но твърде активни хора, които искат да върнат невъзвратимото.
Мисля единствено за своята изстрадала и болна майка, която все още не знае за интервюто от 22 май. С невероятни усилия и до сега се опитвам да го скрия от нея, защото тя няма да го понесе. Ужасявам се от мисълта, че някой „доброжелател“ може да й го съобщи. Ако се случи нещо с нея, не мога да предвидя постъпките си.
29 май 1988г. Недялко Йорданов
