Free Bet Бонус за специалистите в Спортните Залози на efbet.com (18+)
Недялко Йорданов отговори на лъжите за своя баща с преиздаване на документална книга. „Истината за моя баща” вече се продава на всички вестникарски павилиони и в добрите книжарници в цялата страна. Цената е само 6 лв.
В увода към книгата той казва:
„Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличиш.
Преди двайсет и шест години /1988/ агент Димитър по поръчение на главният идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма – обявен за персон нон грата от френското правителство - Богомил Райнов, разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря / уж осланяйки се на мнението на други хора/, че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се той е достатъчно страхлив и предпазлив , за посмее да го каже пряко. Което е още по-гадно.
Той изпраща една предварително надъхана жена – журналистка да вземе интервю със сестрата на Атанас Манчев, която цял живот е твърдяла, че баща ми е този предател. И това 70 години след случилото се и 59 години след пълната му реабилитация.
Единственият „документ“, на който се осланят е „Докладът на комията по обследване на партийните кадри от 1950 година“, т.е. отдавна отречената от самия ЦК на БКП комисия, създадена от Вълко Червенков, обесила Трайчо Костов и пратила отново по концлагерите свои съпартийци. Един тях - Стефан Чакъров от Бургас не издържа да бъде два пъти в Белене - веднъж преди 9 септември 1944 година като комунист и след това отново в Белене като народен враг. Той си преряза вените и тялото му беше хвърлено в Дунав без гроб. За него имаше специален откъс в поемата ми "Едно дете говори с баща си", написана още през 1963 година, където за първи път се споменаваше за комунистическите лагери след 9 септември 1944г.
Именно за този откъс поемата ми беше след това забранена…”
Книгата е документално разследване на Недялко Йорданов въз основа на полицейски архиви и на архиви на МВР, правено през 1990 г. и публикувано още тогава във вестник „Черноморски фар” и в отделно издание.