Недялко Йорданов се разкрива в трилогията "Дневници" и филма "Не си отивай мой живот"

Очаквайте новите книги на "Милениум" на Коледния панаир на книгата

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Недялко Йорданов очертава един нов и неочакван път към себе си пред своите читатели. Той отваря своите съкровени ученически и студентски дневници, издавайки ги в трилогия. Първият том - "Някога, някога... Дневници. I част. 23 юни 1956 - 31 януари 1959 г." ще излезе на пазара специално за Коледния панаир на книгата в НДК (12-17 декември) с логото на издателство "Милениум".

Официалната премиера на книгата ще бъде на 16 декември, събота, в Тържествената зала на Централния военен клуб в София от 18 часа. Пред публиката ще се завърти премиерно и петата серия от документалната автобиографична филмова поредица на автора. Лентата със заглавие "Не си отивай, мой живот" е посветена на перида от 2000-та година до сега. Авторът ще представи и двете си книги, които излязоха през лятото и се радват на огромен интерес от страна на читателите - портретът на едно приятелство - "Моят Радой" и стихосбирката "Мрън-мрън" с най-новите стихове на обичания поет.

"Дневници. I Част" събира три тетрадки на 16-19-годишния тогава младеж с най-интимните му мисли и чудесните му ранни творби. Нищо от споделеното в проза и в рима не звучи по младежки наивно, напротив - разкрива се един завършен и силен характер на човек, който знае какво иска и как си представя живота си занапред: "Как ми се иска да стана известен поет, как страшно ми се иска, - споделя той. - Чувствам толкова много сили за това. Това е била мечтата ми от седемгодишна възраст."

Срещаме Недялко Йорданов като единайсетокласник в бургаското Трето смесено училище, където открива първата си любов - осмокласничката Мила, която дълго вълнува сърцето му. Разговорите им на пейката в парка, срещу паметника на Пушкин, удоволствието от това просто да я види някъде - на главната улица или на прозореца й, и всички колебания и терзания, които изпълват душата на влюбения момък, са като машина на времето. Тези сцени ни пренасят в един романтичен филм за средата на ХХ век, който първо сме изкушени да си представим като черно-бял - още повече, че историите са подкрепени и от много снимки. Но лицата, героите, емоциите, случките, които се нижат, са толкова наситени, пъстри, емоционални - болезнени или щастливи, че всичко се оцветява от искреността на прекрасните чисти момчешки думи, написани с таланта на големия творец.

Йорданов разказва и за своето семейство - за гордата си майка, с която само външно изглеждат сякаш чужди, но много се обичат; за милата си баба и за малкото си братче, за което говори с нежност и загриженост. Постоянно с тях, макар и само в мислите им, е и неговият рано отишъл си баща, с когото поетът си говори - на сън и на яве, край гроба му. Тези разговори рано събуждат у него разсъждения за смъртта и трогват читателя до сълзи.

Класната на Недялко Йорданов е одухотворена и забележителна учителка, която не само разпалва интереса му към книгите, но се превръща и в негов близък приятел и душеприказчик, който му помага да намери правилния път по пътя на съзряването. Пророчески са думите на госпожа Русева по отношение на творчеството му: "хората ти оказват внимание, а щом това е още в ученическите ти години, така ще бъде и в живота ти!".

Трудно е житейското решение на поета да загърби изключителната възможност да учи в Москва, но вместо дипломатическо образование и кариера, избира да се посвети на това, което го тегли най-силно - литературата и писането. "Не мога да дишам, без да пиша, да чета стихове, да бъда усамотен, да мечтая и да мисля. А така ще ме погребе канцеларската работа, после скитанията в чужбина, сухата политика и ето – всичко, което сега е за мен насъщен духовен хляб, ще изветрее и ще умре. Не, хиляди пъти не! (...) По дяволите хорското мнение. Винаги съм го презирал, когато е противоречало на истината, в която съм бил убеден." 

Действието се пренася и в София през първите години от следването на Недялко Йорданов в Софийския университет, където този изключително амбициозен, умен и волеви младеж получава и първата в живота си "законна петица". Но тя не го разколебава да овлавява с желание науките.

А какво ще стане с първата, бургаската, любов, която много дълго той смята, че е толкова силна и истинска, че ще бъде единствена в живота му?

Моят дневник „е искрен и откровен и това е най-важното – е написала ръката на момчето Недялко Йорданов. За него той е „прецизно и подробно огледало на човешките преживявания, без никакво лъжливо отражение!". Затова и "Някога, някога..." е едновременно и увлекателна художествена книга и правдиво свидетелство на времето.

Много от стихотворенията, които са се родили на страниците на този дневник, не са били публикувани до сега и за пръв път ще стигнат до читателите.

Ето как звучат първите строфи на стихотворението "Някога, някога", дало името си на книгата:

Толкова е странно... Толкова е бяло...

Ето, че се връщам в своето начало.

Още нецелунал. Още недокоснат.

Слънчево невежество... Приказка магьосна...