ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Германският канцлер Ангела Меркел не изключва в средносрочен или дългосрочен план европейското сътрудничество с Русия в областта на добива на петрол и газ да бъде преразгледано, ако „Москва продължи да потъпква основни ценности”. Това заяви канцлерът в края на септември в Берлин по време на среща с премиера на Финландия Александър Стуб.
Заплахата е достатъчно сериозна и обществено значима, за да не й бъде обърнато внимание. Освен това под понятието „основни ценности” може да се разбира почти всяко действие на руските власти както в международен, така и във вътрешнополитически план, коментира Независимая газета, цитирана от агенция "Фокус".
Но нека оставим тълкуването на руските действия на съвестта на Меркел. Въпросът трябва да бъде разгледан в по-прагматичен план: как Европа наистина може да се справи без руските доставки. Няма съмнение, че отвръщането на Европа, и в частност на Германия, от руските петрол и газ е въпрос на време, така че заплахата на Меркел трябва да се приеме сериозно. Това може да наложи преразглеждане на плановете на много руски доставчици по отношение Европа. На първо място това се отнася за „Газпром” като основен доставчик на газ. Още повече, че руският газов монополист продължава да прави основните си доставки в Европа.
Въпреки това, европейските анализатори имат малко по-различен поглед към проблема. Предположението, че диверсификацията на европейските източници на газ едва ли ще помогне на Европа в краткосрочен и средносрочен план, не е далеч от истината. Според ръководителя на Европейския център за енергийна сигурност и сигурност на ресурсите Фридберг Пфлюгер освобождаването на Европа от зависимостта й от руските газови доставки ще бъде реално едва в края на десетилетието. Той посочва, че наистина сега Европа може да реагира по-добре при спиране на доставките отколкото през 2006 и 2009 година.
С други думи европейците ще могат да преживеят спирането на руския газ. Това заключение обаче е прибързано, посочва Пфлюгер. За новите източници на газ е необходимо да се създаде инфраструктура, а своите запълнени газохранилища предпазливите германци ще трябва да споделят с цяла Европа, така че да не замръзне през зимата. В действителност, балтийските държави, Финландия, Словакия, България и Унгария са почти 100% зависими от руския газ. А освен това, по всички личи, че Украйна, също разчита на европейските газови доставки.
В тази перспектива пречките пред изграждането на руския газопровод „Южен поток” и забраната за използване на пълните мощности на „Северен поток” на територията на Германия може да се обърнат срещу европейската икономика в краткосрочен и средносрочен план, като доведат до катастрофален спад на производството заради енергийния недостиг. Ясно е, че препятствията пред двата газопровода са свързани с желанието на Брюксел да запази поне за още няколко години преноса на руски газ през украинската газопреносна мрежа. Въпреки това, при сегашните обстоятелства, подобна политика не е съвсем реалистична, отбелязва изданието.
