Неизвестен очевидец проговаря за първи път за катастрофата с Гунди и Котков: "Димът и пламъците достигаха небето!"
Веселин Радков е бил в колата, задмината от футболистите секунди преди сблъсъка
Последвайте ни в Google News Showcase
"Димът и пламъците достигаха небето." Това разказа човекът, който е видял как колата на Гунди и Котков се врязва в камиона на фаталния 30 юни 1971 г.
Преди 45 години Веселин Радков е бил в колата, задмината от Гунди секунди преди сблъсъка. За първи път той проговаря за трагедията пред "168 часа", а новото неизвестно до момента свидетелство разкрива важни подробности за драмата, потопила в скръб България.
В 9,30 часа преди обед на злопоучния ден се провежда тренировка на “сините” футболисти, но Аспарухов и Котков са освободени от нея. Те заминават за Враца, където са поканени да уважат 50–годишния юбилей на клуб “Ботев”.
Двамата приятели се качват в бежовата “Алфа Ромео” и потеглят към Враца.
По пътя Аспарухов спира на Витиня, за да зареди бензин Към автомобила се приближава непознат мъж, който моли да бъде взет. Футболната легенда се съгласява охотно и тримата мъже потеглят с бясна скорост.
Малко по-надолу на 160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изскача ЗИЛ с тежко ремарке, пресичащ шосето. Аспарухов взема фаталния ляв завой на Витиня с около 100 км/ч, което е било близо до максимално допустимата скорост за този участък. Наклонът е около 15% и това прави завоя достатъчно бърз. Пред него обаче изниква 14,5-метрова преграда, която е запушила целия път. Това са камион (7,5 м), носач (2 м) и ремарке (5 м). Движи се с около 5 км/ч. Аспарухов малко забавя натискането на спирачката. И автомобилът полита.
Футболистът прави отчаян опит да предотврати катастрофата,
като колата оставя спирачен път цели 30 метра.
Предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху луксозното возило плисва бензин, който се възпламенява. Колата изгаря като факла.
Никой не успява да помогне на горящите Гунди и Котков.
По това време счетоводителят Радков пътувал в служебен автомобил и отивал в тривиална командировка, за да закупи вили за предприятието, в което работел, защото тъкмо започвала сеитбата.
"Завоите свършваха на стотина метра от нас и когато вече наближихме моста с висока скорост ни задмина една кола. След секунди нагоре се издигна 100-метров стълб от пушек и пламък - разказва 88-годишният Радков. - Когато видях огън и дим, веднага казах на шофьора да отидем да помогнем.
Той обаче отказа - не искаше да става свидетел. “Не искам да ме викат на разпити и да пиша протоколи”, рече ми. Така отидох сам и бях първият човек на мястото на катастрофата. Заварих горящия автомобил и товарна кола с ремарке.
Пламъците бяха толкова големи, че не можеше и дума да става за спасяването на хората. Затова първата ни мисъл с шофьора на товарната кола беше да спасяваме ремаркето. Ама това моето си е глупост-успяхме да откачим ремаркето, но и ние можеше да загинем.
