ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нелегални пептидни продукти, рекламирани като универсално средство за отслабване, по-добър сън и подмладяване, се разпространяват свободно в интернет и социалните мрежи, съобщава Нова тв.
Разследване установява, че забранени и потенциално опасни лекарства, идващи основно от Китай, достигат лесно до български потребители чрез специализирани сайтове. Продуктите се представят като „изследователски“, което според търговците оправдава липсата на регистрация и разрешение за продажба в аптечната мрежа.
„Никой не може да каже какво реално има в тези спринцовки“, заяви магистър-фармацевтът Стефан Минков. По думите му информацията за продуктите е крайно неясна, а тъй като не са минали по официалния регулаторен път, няма как да бъде доказан реалният им състав.
„Ако говорим за инжекционни пептиди, рискът е още по-голям – не знаем как се съхраняват, как се транспортират и какви странични ефекти може да имат“, подчерта Минков. Той беше категоричен, че понятието „изследователски подход“ няма място в свободната онлайн търговия с продукти за хора.
Част от тези продукти се рекламират от инфлуенсъри в социалните мрежи, а в някои случаи се използват и образи на лекари – без тяхно знание, за да се изгради доверие. Според експертите това е изключително опасна тенденция, която трябва да бъде подложена на строг контрол от страна на институциите.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Брънзалов определи твърденията на търговците като „пълни глупости и шарлатания“. Той обясни, че за да бъде приет един медикамент, той трябва да има одобрена кратка характеристика от Изпълнителната агенция по лекарствата и да се изписва от лекар с рецепта.
„Не мога да си поставя инжекция, без да знам какво има в нея и без да съм говорил с лекар. Дори клиничните проучвания изискват информирано съгласие и строг контрол“, заяви Брънзалов.
По думите му Изпълнителната агенция по лекарствата няма правомощия върху хранителните добавки, които се разрешават от Министерството на земеделието и храните. Това създава регулаторни „пробойни“, които недобросъвестни търговци използват.
