НЕОПИСУЕМА ТРАГЕДИЯ! Спортният журналист Станил Йотов с разтърсващ разказ за Краси Стоянов-Чико: Ходеше на тренировки с автобус 204, беше от школата на Марадона!
Последвайте ни в Google News Showcase
Известният спортен журналист Станил Йотов се оказа един от последните, видели футболиста Красимир Стоянов-Чико жив. Вчера легендата на столичния Септември и на Беласица (Петрич) бе покосен от инфаркт на 47-годинишна възраст.
Над 20-годишно познанство, започнало покрай футбола и прераснало в истински мъжко приятелство свързваше Станил и Чико.
"Видяхме се преди две седмици на езерото в "Дружба 1". Обади се както обикновено - ненадейно, да пита какво е станало с жена ми, която си счупи ръката малко преди това. Предложи помощ, както винаги. След това пихме бира пред техния блок с аверите му от квартала и си говорихме за футбол. Някой от приятелите му ни снима заедно. Надявам се, че когато един ден отида и аз горе, на небето, там да заваря онзи небесен Септември на Павел Панов с Чико, Петлето и който още се е преселил там дотогава. Да седна с тефтера ми на стадиона, да го отворя, и да впиша под №10 в състава Красимир Стоянов", разтърси със слова социалната мрежа "Фейсбук" Станил.
Йотов е живата енциклопедия на българския футбол и помни с безупречна точност дати, резултати и детайли за десетилетия назад, за които дори и "Гугъл" не е сигурен. Първата им среща с лъчезарния и вечно усмихнат Краси Стоянов била през 1992 г. на мач от "В" група.
"Каквото и да напиша за Чико, все ще е малко, лека му пръст. Краси беше виртуоз в живота и на футболния терен, много широко скроен. На стадион "Септември" Чико беше от големите актьори в спектакъла на състава на Павел Панов. Мек глезен, точен пас и невероятна харизма - това беше Чико. Той е от онази школа, чиито представители вече почти не се срещат - майсторът, който ще измисли нещо, когато мачът не върви. Ще подкани с настоятелна усмивка неговите да се стегнат, ще им внуши, че нищо още не е загубено. Така, както стана в онзи мач с Гоце Делчев, когато вкара изумителния гол към края... Или при великата победа над Нефтохимик с 3:2, когато при 0:2 именно Чико поведе Септември към победата и даде двата голови паса на главата на Преслав Гетов. За ценителите от моето поколение, присъствали на мача, това означава много", пише още в публикацията си във "Фейсбук" Йотов.
"Но Чико беше преди всичко ЧОВЕК. Той не направи от футбола богатство, но беше богат с дъщеря си Стефани и със своите приятели. Това му стигаше. Той беше душата на отбора, на компанията, на всичко. Играеше не за пари, а за публиката, и правеше играта на футбол поне с още няколко сантиметра по-интересна. За жителите на квартала около стадион "Септември", и за всички ценители на футбола, Чико беше нещо специално. Имаха си го като свой, тъй като години наред го гледаха как пие кафе до стадиона и всеки можеше да отида да го пита нещо за предстоящия или миналия мач. Няма да забравя как великият Иван Колев каза по негов адрес: "Това момче ми маже душата с мехлем". А седящият до него кимна утвърдително. Това беше бившият септемвриец Димитър Якимов...
Призванието на Чико беше да помага - и във футбола, и в живота на приятелите си, а и не само. Специално на терена, според мен, в историята на ФК Септември едва ли има футболист с толкова много голови пасове. Той помагаше да се вкара гол, атаката минаваше през него, той подаваше за гола. Никога не се полакоми, винаги играеше за отбора и неговите привърженици, за победата!
А когато парите в клуба се бавеха, Чико беше този, който се застъпваше за отбора. Беше истински лидер, и затова му имаха уважението. Ако погледнете всички отборни снимки на Септември от онова време, Чико винаги е на първия ред по средата. Това е много специална позиция, която се полага само на големите. Чико беше такъв! Но той уважаваше по-старите в състава, говореше с респект за Христо Денчев-Петлето (лека му пръст, на небето тримата с Чико с Павел Панов ще направят небесния ФК Септември), за бате Жоро Текелиев, за Гиби Искренов, за Жоро Ламята... А когато миналата година Септември влезе в "А" група, с Чико и Гудела бяхме заедно на първия мач. Той си държеше на отбора, за който даде всичко. Нищо, че ходеше на тренировки с автобус №204 и нямаше пукнат лев в джоба, щото портокалите не бяха пристигнали още на пристанището в Атина (който трябва, знае за какво става въпрос).
Чико познаваше футбола във всичките му тънкости и жалко че не стана треньор, защото можеше да научи малките на много неща - как се избира позиция, как се прави пас, как се преценява наляво или надясно да подадеш топката, как въобще се организира атака. Имаше поглед върху играта като с микроскоп и знаеше къде и кога да подаде топката. Той беше от школата на Марадона, такива вече почти ги няма... Спи спокойно, приятелю, един ден пак ще бъдем заедно".
Така завършва сърцераздирателният пост със спомени на Станил Йотов, чрез който журналистът се сбогува с Краси Стоянов.
