ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Двубой" - една от емблематичните комедии на патрона на Народния театър Иван Вазов, ще има премиера на 26, 27 и 28 февруари в режисьорската интерпретация на Мариус Куркински. В ролите на двамата пишман-дуелисти Чушкаров и Драгалевски ще видим младите актьори Пламен Димов и Павел Иванов, техните потенциални секунданти Цочев и д-р Веселинов са Стелиан Радев и Константин Еленков, в кабаретната певица Амалия ще се превъплъти ефирната Ирина Митева, а в хазайката г-жа Трифкович - шеметната Албена Колева.
С нетипична роля е натоварена секс-иконата Аня Пенчева, която Мариус ще превърне в селянката билкарка Демира. Райна - годеницата на единия от главните герои, ще изиграе Радина Боршош, Любен Петкашев ще е приставът Каракалпаков, а Стефан Къшев - евреин.
Изключителната сценография, костюмите и виртуозният плакат са дело на художника Никола Тороманов-Фичо, а музиката - на Емилиян Гацов-Елби. Вокалите са на Георги Георгиев Антика и Александра Хонг. С предстоящия спектакъл Народният театър отново отдава почит на своя патрон, след като миналата година чества с поредица от събития 170-годишнината от рождението му.
"И тъй, "Двубой". Двубоят, който никога не спира в нас и в света. Двубой за честта, която в случая е така познатата и безпощадна гордост. Гордостта, този най-опасен за човешката душа бяс. Новата държава сякаш процъфтява, но и тъй бързо се покварява. Пламъкът на възрожденския дух на освобождението изтлява, опустошен от влиянието на великите сили и появилата се в новите български големци жажда за власт и беззаконие", коментира режисьорът Мариус Куркински.
През 1892 г., когато е написан първият вариант на "Двубой", поетът влага в устата на своите герои репликите "Никой днес не почита законите", "Човек - деколте в акъла“, "Отсъствие на всякакво присъствие" и др., превърнали се в крилати фрази, пише "Монитор".
"Тази болка на поета е сякаш разбираема за нас, съвременните окупатори на собствената си родина. Но все пак е тъжно. Защо го допуснахме? Защо продължаваме да ни няма? Защо нашите истински битки се отлагат "за някой друг век"? Защо сме "отсъствие на всякакво присъствие?", пита се Мариус.
